Рита Моналди - Печатът

— Беше гений на военно-морската стратегия и възнамеряваше да използва Бел-Ил като база за нападения срещу Англия. Даже мислеше да построи там град, чието естествено пристанище, с особено благоприятно разположение, трябваше да отклони от Амстердам целия търговски трафик на север, оказвайки така голяма услуга на краля на Франция.

Следователно Фуке, арестуван за злоупотреби с държавни средства, се оказва под съдебно разследване като бунтовник. И това не беше всичко. В Сен Манде бе открита и една дървена кутийка, заключена с катинар, която криеше тайната кореспонденция на Главния интендант. Кралските комисари намериха в нея имената на всички довереници на обвинения, и мнозина изтръпнаха. По-голямата част от писмата бе връчена на краля, а накрая всичките бяха поверени на Колбер. Последният запази за себе си не малко от тях, съзнавайки добре колко подкупи може да получи благодарение на тях. Само няколко документа, които Колбер можа да отсее напълно спокойно, бяха изгорени, за да не компрометират някои славни имена.

— Значи мислите — прекъснах разказа, — че писмата на Кирхер, които бяхте открили в кабинета на Колбер, са се намирали в онази кутия?

— Може би.

— И как свърши процесът?

Фуке беше пожелал отвода на определени съдии. Например на Пюсор, чичо на Колбер, който упорито наричаше Змията, своя племенник, „моята партия“. Пюсор атакуваше Фуке с такава грубост, че му забраняваше да отговаря, дразнейки по този начин останалите съдии.

В съда заседаваше и канцлерът Сегие, който по време на бунта на Фрондата, беше застанал на страната на разбунтувалите се срещу Короната. Фуке запита: как можеше Сегие да съди едно престъпление срещу държавата? На следния ден цял Париж ръкопляска на брилянтната нападка на подсъдимия, но отводът не бе разрешен.

Публиката започваше да се вълнува: не минаваше и ден, в който към Фуке да не се отправеше някакво ново обвинение. Неговите обвинители бяха оплели такова въже, че сега имаше опасност то да стане прекалено дебело, за да могат да го обесят на него.

Така наближи решителният час. Някои съдии бяха подканени лично от краля да не се занимават повече с процеса. Самият Талон, който в своите обвинителни речи беше показал много старание, но малко успех, трябваше да отстъпи мястото си на друг главен прокурор, Шамиар. Именно този последният, на 14 ноември 1664, представи на съда заключенията си. Шамиар поиска Фуке да бъде осъден на смърт чрез обесване, и освен това да бъдат върнати незаконно придобитите суми на държавата. После дойде ред на докладчиците на процеса да държат своите речи. Съдията Оливие д’Ормесон, безрезултатно заплашван от Колбер, се нахвърли срещу фалшификатора Берие и неговите поръчители и завърши, искайки осъждане на изгнание — най-доброто възможно разрешение за Фуке.

Другият докладчик, Сент Елен, държа реч в по-кротки и умерени тонове, но поиска смъртно наказание. После всеки съдия трябваше да даде своя глас.

Процесът беше дълъг, изтощителен, за някои пагубен. Съдията Масно накара да го доведат в залата, независимо от тежката си болест, мърморейки: „По-добре да умра тук.“ Гласува за изгнанието. Съдията Поншартрен бе устоял на изкушенията и на заплахите на Колбер — и той гласува за изгнание, погубвайки така собствената си кариера и тази на сина си. Съдията Роксан завърши своята кариера (той, да!) в изгнание, задето не бил гласувал за смъртното наказание.

Накрая само девет от двайсет и шест комисари избраха смъртното наказание. Главата на Фуке беше спасена.

В мига, в който се оповести присъдата, която спасяваше живота на Фуке и му връщаше свободата, макар и извън Франция, утехата и радостта в Париж бяха огромни.

Но тук в играта се намеси Луи XIV. Разярен, той решително се противопостави на решението на съда, лишавайки от смисъл трите дълги години на процеса. С едно безпрецедентно решение в историята на френското кралство, Всехристиянският крал упражни с обратен знак кралското право да променя присъдите, до този момент използвано само за помилвания: осъди Фуке на доживотен затвор. Присъдата трябваше да се излежи в пълна изолация в далечната крепост Пинероло.

— Париж бе ужасен. Никой никога не разбра причината за това решение на краля. Като че ли той хранеше към Фуке тайна и непримирима омраза.

На Луи XIV не бе достатъчно да го свали от поста му, да го унижи, да му отнеме всички имущества и да го изпрати в затвор на границата на френските земи. Самият крал разграби замъка Во и резиденцията в Сен Манде, подреждайки собствения си дворец с мебелите, колекциите, килимите, златата и гоблените на Фуке и прибавяйки към кралската библиотека тринадесетте хиляди тома, подбрани с любов от Главния интендант в годините на учение и изследователска дейност. Всичко това струваше не по-малко от четиридесет хиляди ливри.