Рита Моналди - Печатът

Председателят Ламоаньон откри първото заседание, описвайки с трагически патос мизерията, която терзае народа на Франция, смазван всяка година от нови налози и изтребван от глад, от болести, от отчаяние. Към това се прибавяха лошите земеделски реколти от последните години, които допълнително бяха утежнили положението. В много провинции хората буквално мряха от глад, а хищната ръка на бирниците не познаваше милост и връхлиташе над бедните селца с все по-голяма алчност.

— Какво общо е имала мизерията на народа с Фуке? — попитах.

— Имаше, имаше. Тя послужи, за да въведе и придаде достоверност на една теория: хората по селата умираха от глад, защото той скандално бе натрупал богатства с парите на държавата.

— А това не беше ли вярно?

— Разбира се, че не. Първо — Фуке в действителност не беше богат. Второ — след като той се озова в Пинероло, мизерията по френските села стана още по-осезаема. Но слушай продължението.

Докато започваше процесът, с едно оглашение, което бе прочетено във всички църкви на кралството, гражданите бяха подканени да съобщят на властите за бирници, събирачи на данъци и финансисти, които бяха извършвали неразрешени финансови дейности. Второ съобщение забраняваше на такива служители да напускат градовете си. В противен случай незабавно щяха да бъдат обвинени в злоупотреба — престъпление, наказвано със смърт.

Така предизвиканите последствия бяха огромни: всички финансисти, наемодатели и данъчни мигновено бяха заклеймени от народа като престъпници; изключително богатият Главен интендант на финансите Никола Фуке автоматично се превърна в главатар на банда разбойници, а освен това във виновник за глада на селяните.

— Нямаше нищо по-лъжливо от това: Фуке винаги беше сигнализирал пред Короната, но напразно, за опасността от налагането на прекалено високи данъци. Когато беше изпратен като интендант на финансите в областта Дофине с цел да изстиска повече пари от непокорното местно население, даже принуди Мазарини да го отстрани. След подробни проучвания, Фуке бе заключил, че налозите в този район са били непоносими, и дори бе дръзнал да изпрати в Париж официална молба за данъчни облекчения. Парламентаристите от Дофине веднага се събраха на тълпи, за да го защитят.

Но за онези времена изглежда никой вече не си спомняше. На процеса срещу Фуке бяха прочетени точките на обвинението, първоначално цели деветдесет и шест, които съдията-докладчик мъдро сведе до около десет: преди всичко, че е отстъпил на краля лъжливи заеми, върху които несправедливо бе прибирал лихва. Второ, че е смесил противозаконно собствени средства с парите на краля, употребявайки ги за лични цели. Трето, че е получил от наемодателите над триста хиляди ливри, за да им гарантира по-благоприятни условия и, че лично е добавил към сметката си, под фалшиви имена, постъпленията от някои данъци. Четвърто, че е пробутал на държавата стари полици срещу пари в брой.

В началото на процеса народният гняв срещу Фуке се разгаря неудържимо. Още на следващия ден след ареста, охраната, която го съпровожда, трябвало да се погрижи да избегнат някои села, където разярената тълпа била готова да го разкъса.

Главният интендант, затворен в тясната си килия, изолиран от всичко и от всички, изобщо не си дава ясна сметка колко дълбока е пропастта, в която е хвърлен. Здравето му се влошава и той моли да му се изпрати изповедник; изпраща до краля писма, в които излага защитата си, моли го напразно цели четири пъти да бъде приет; разпраща във всички посоки послания, в които защитава гордо своята кауза; опитва се да вярва, че инцидентът може да бъде разрешен с достойнство. Всичките му искания са отхвърлени и започва да му става ясно, че в стената от враждебност, издигната от краля и от Колбер, не се отваря никаква пролука.

Колбер междувременно маневрира задкулисно — свиква членовете на Съдебната камера в присъствието на краля, и ги обсипва със закани, изнудвания и заплахи. Още по-зле се отнася със свидетелите, много от които на свой ред биват подложени на разследване.

Бяхме прекъснати от Угонио. Той ни посочи един отвор, в който самият той и Чаконио се бяха спуснали преди няколко седмици, откривайки така галерията, в която сега се движехме.

— Къде се излиза предотвора?

— В задницата на подпантеоният.

— Имай го предвид, момче — каза ми Ато. — Този отвор води, ако разбрах добре, в някакво подземие зад Пантеона. После изскачаме в някой частен двор и накрая използваме някой от вашите ключове, за да отворим вратата на оградата и излизаме на улицата, нали?