Рита Моналди - Печатът

— Вярно е — Стилоне Приазо, Бедфорд и Анджоло Бреноци — сетих се, — по времето на синьора Луиджа, мир на праха й.

— Добре. Това значи, че Стилоне по всяка вероятност вече е имал ключ от стаичката, която води от странноприемницата в подземията. Освен това имаше и напълно приемлив мотив да ходи при Комарек, а именно отпечатването на някакъв незаконен вестник. Не, не трябва да търсим някой поръчител на Комарек, а просто някой друг от нашите наематели. Някой, който е имал нужда да си направи копие на ключа за стаичката от връзката на Пелегрино, отмъкната временно.

— Тогава крадецът е отец Робледа! Той спомена Малахия, за да види реакцията ми — може би знаеше, че е изгубил листа с пророчеството на Малахия в подземията, и е изнамерил хитър метод да ме разобличи, достоен за най-добрите шпиони, точно както казва Дулчибени — извиках, обобщавайки после пред Ато нападките на Дулчибени срещу шпионската дейност на йезуитите.

— Ами да. Тогава крадецът е именно отец Робледа, също и защото…

— Гфъррррлъбх! — намеси се вежливо Чаконио.

— Аргументираности погрешени и многогрешни — преведе Угонио.

— Какво? — прекъсна се с невярващо изражение абат Мела ни.

— Чаконио удостодоверява, листопадничето не е проясновидението на Малахия, в страхопочтителност към свръхвашата решителност, и наумалявайки грамовете, за да не уголемяваме грандоманите, както доброподразбирам.

В същото време Чаконио измъкна изпод дрехите си една малка Библия, мръсна и захабена, но все още четлива.

— Винаги ли я носиш със себе си? — попитах.

— Гфъррррлъбх!

— Много е религиозофон, почти превъзнесен. Потърсихме в съдържанието пророк Малахия. Беше последната книга от дванадесетте малки пророци, ето защо се намираше на последните страници на Ветхия завет. Прелистих набързо, докато не намерих заглавието и, с усилие поради миниатюрните буквички, започнах да чета:

Глава 1

Пророческо слово от Господа към Израиля чрез Малахия.

Възлюбих ви, казва Господ. А вие казвате: „в какво Ти си

проявил любов към нас?“ — Исав не е ли брат на Иакова?

казва Господ, и все пак Аз възлюбих Иакова,

а Исава намразих и предадох планините му на

опустошение, и владенията му на чакалите пустинни.

Ако Едом каже: ние сме разорени, но ще възстановим

разрушеното, то Господ Саваот казва: те ще построят, пък Аз

ще разруша, и ще ги нарекат нечестива област — народ, на

който Господ се разгневи завинаги.

И ще видят това очите ви, и вие ще кажете: възвеличи се

Господ над пределите Израилеви!

Син почита баща, и роб — господаря си; ако Аз съм баща,

то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е

благоговението пред Мене? казва Господ Саваот вам,

свещеници, които безславите името Ми. Вие казвате: с какво

безславим Твоето име?

Спрях се: абатът беше извадил от джоба си листчето, намерено от Угонио и Чаконио. Сравнихме ги. В него се четяха, макар и да бе повредено, имената на Охозиас, Акарон и Велзевул, които тук липсваха. Нито една дума не съвпадаше.

— Ами… в общи линии, този текст е различен от Малахия — отбелязах колебливо.

— Гфъррррлъбх! — отвърна, поклащайки глава Чаконио.

— Листопадникът, по начина, който внушава вам Чаконио с апела към острието на свръхвашата решителност, за да бъде повеч предгадател, отколко птицегадател, и за да е повеч медик отколкото мръсник, е главата второподредна от Книга на Царете.

И обясни, че „Малахи…“, частта от дума, която можеше да се прочете върху късчето от Библията, не беше това, което оставаше от „Малахия“, ами от „Малахим“, което на еврейски означаваше „на царете“. Това защото, изясни търпеливо Угонио, в множество Библии заглавието се пише също и според юдейската версия, която не винаги отговаря на християнската такава: те например, не включват в Светото писание двете книги макавейски. Впоследствие пълната схема на заглавието, осакатено поради разкъсванията и петното кръв, според корписантарите в началото беше:

Carattere Lettura Tonda

LIBER REGUM

Secundus Malachim

Caput Primum

„Liber regum“ означаваше „Книга на Царете“, докато „Secundus Malachim“ значеше „Втора книга на Царете“ 122 122 „Втора книга на Царете“ във Вулгатата отговаря на юдейската „Втора книга на царете“, но тъй като източноправославните Библии наричат двете книги на Самуил, съответно „Първа и Втора книга на царете“, следователно точния цитат, написан на листчето, е началото на „Четвърта книга царства“ в българската Библия, а не на Втора царства — (Бел.прев.) , а не „на Малахия“. Съпоставихме „Втора Книга на Царете“ в Библията на корписантарите с откъснатото листче. Наистина заглавието и текста отговаряха напълно и на листчето, и на схемата на Угонио и Чаконио.