Рита Моналди - Печатът

С крайна предпазливост се приближихме до стълбата. Шумовете и разговорите, които първоначално ни се струваха далечни, сега бяха почти утихнали. Днес тази мисъл ми се вижда налудничава и прекомерно дръзка, но Ато започна да изкачва стъпалата, и аз след него.

Насред стълбището, между приземния и първия етаж, видяхме вратата към малка стаичка, осветена от един свещник, пълна с разнообразни и красиви предмети, които се спряхме за кратко да разгледаме. Възхитих се от богатството на мебелировката, каквато никога преди не бях виждал — това трябва да беше домът на някой благосъстоятелен господар. Абатът се приближи до една гравирана масичка от орех, застлана със зелена покривка. Вдигна поглед нагоре и зърна няколко съвсем не лошо нарисувани картини: едно „Благовещение“, една „Сваляне от кръста“, един свети Франциск с ангели в позлатена рамка от орехово дърво; друга картина, представляваща свети Йоан Кръстител; рисунка върху хартия, в рамка от коруба на костенурка и злато и накрая един осмоъгълен гипсов барелеф, изобразяващ Мария Магдалена. Видях един триножник за поставяне на леген за миене, струва ми се, от крушово дърво, изработен изключително изкусно и майсторски във вид на малка бойна кула. Отгоре висеше малко разпятие от мед и злато, с абаносов кръст. Обстановката на миниатюрния салон завършваха масичка от светло дърво с изящни чекмедженца и два стола.

Като изкачихме още няколко стъпала, стигнахме до първия етаж, който на пръв поглед изглеждаше пуст и потънал в мрак. Ато Мелани ми посочи другите стълби, които извеждаха още по-нагоре и които бяха осветени от по-силна и сигурна светлина. Надникнахме и видяхме, че на стената край стълбата бе окачен свещник с четири огромни восъчни свещи. Стълбата водеше към втори етаж, където по всяка вероятност се намираха обитателите в този момент.

Останахме за известно време неподвижни на стълбата, с наострени уши. Никакъв шум: продължихме да се изкачваме. Внезапно обаче някакъв трясък ни накара да подскочим. Някаква врата на първия етаж се отвори за миг и после бе грубо затръшната. В промеждутъка от време чухме два мъжки гласа, прекалено объркани, за да бъдат разбираеми. Чухме стъпки да се приближават постепенно от стаите към стълбището. Ато и аз се спогледахме, обзети от безпокойство — с един скок изкачихме още четири или пет стъпала. Тук, след като подминахме свещника, видяхме на площадката втора малка стаичка, където се спотаихме с надеждата стъпките да не продължат нагоре по стълбите, в посока на нашето временно скривалище. Извадихме късмет. Чухме една врата да се затваря, после още една, докато вече не се чуваха нито стъпки, нито мъжки гласове.

Свити неудобно в стаичката на средата на стълбището, Ато и аз си разменихме поглед на изстрадано облекчение. И тук един свещник осигуряваше достатъчно светлина. Като пропъдихме паниката и си поехме дъх, ние се огледахме наоколо. По стените на втората стаичка бе подредена богата библиотека, изпълнена с книги, подредени спретнато в редици. Абат Мелани взе една от тях в ръка отвори я и разгледа титулната страница.

Беше „Житие на Блажената Маргарита от Кортона“ от неизвестен автор. Ато веднага я затвори, и я върна на мястото й. После през ръцете му преминаха първи том на Theatrum Vitae Humanae 118 118 Театър на човешкия живот (лат.) — (Бел.прев.) в осем тома, едно „Животоописание на свети Филипо Нери“, един Fundamentum Doctrinae motus gravium Vitali Iordani 119 119 „Основа на доктрината за движенията на тежестите от Джордано Витали“ (лат.) — (Бел.прев.) , един Tractatus de Ordine Iudiciorum 120 120 Трактат за съдийското съсловие (лат.) — (Бел.прев.) , после едно хубаво издание на Institutiones ас meditationes in Graecam linguam 121 121 Основи и упражнения на гръцки език (лат.) — (Бел.прев.) и накрая една френска граматика и една книга, в която се обясня ваше „Изкуството да се научиш да умираш правилно“.

След като разлисти набързо и това последно любопитно томче с морализаторски текстове, абатът поклати изнервено глава.

— Какво търсите? — попитах колкото бе възможно по-тихо.

— Не е ли ясно? Собственикът. В наши дни всички подпечатват книгите си, или поне по-скъпоценните от тях, със собственото си име.

Реших да помогна на Ато и през ръцете ми преминаха набързо De arte Gymnastica (За гимнастическото изкуство) от Джероламо Маркуриале, един Vocabularium Ecclesiasticum (Църковен речник) и една Pharetra divini Amoris (Колчан на божествената любов), докато Ато върна на мястото им с пъшкане „Съчиненията на Платон“ и един „Театър человеческий“ от Гаспаре де ла Вила Лобос. После разгледа учудено един екземпляр от „Бакхус в Тоска“ от онзи Франческо Реди, който му беше така скъп.