Рита Моналди - Печатът

Колбер започва да плете своите интриги още от деня на смъртта на кардинал Мазарини. Знае, че ще трябва да действа винаги зад прикритието, на фразата за „благото на държавата и на славата за монархията“. Знае също, че не разполага с много време: трябва да се реагира своевременно, докато кралят все още е неопитен в областта на финансите. Луи не знае какво в действителност се е случило при управлението на Мазарини, чиито тъмни машинации му убягват. Единственият, който има достъп до документите на кардинала, е Колбер, господар на хиляди тайни. И докато вече подправя документацията и фалшифицира доказателствата, Змията не пропуска случай да насажда у владетеля, подобно на малки дози отрова, недоверие към Главния интендант. Междувременно заслепява последния с престорени прояви на вярност. Машинацията успява напълно: три месеца преди празненството в замъка Во, кралят вече се готви да нанесе удар на своя Главен интендант на финансите. Има обаче едно последно препятствие: Фуке, който изпълнява също така длъжността на Главен прокуратор, се радва на парламентарен имунитет. Усойницата, представяйки като мотив спешната нужда от пари от страна на краля, убеждава Катеричката да продаде поста си.

Бедният Никола пада в капана — ще спечели един милион и четиристотин хиляди ливри, и веднага след като ги получава, дарява един милион на краля.

— И щом получи парите, кралят каза: „Сложи си оковите сам, със собствените си ръце.“ — спомни си с горчивина Ато, изтърсвайки от ръкавите си малко пръст и поглеждайки с погнуса вече раздърпаната дантела на маншетите си.

— Ужасно! — не се удържах да извикам аз.

— Не колкото си мислиш, момче. Младият крал за първи път изпитваше собственото си могъщество. Това може да се извърши единствено налагайки кралската воля, понякога дори несправедливо. Каква демонстрация на власт би било да насърчаваш най-добрите, вече предопределени за върховете благодарение на личните си качества? Могъщ е само този, който успява да издигне нищожния и завистливия като предводител на мъдрите и добрите, преобръщайки единствено с каприза си естествения ход на събитията.

— Но Фуке нищо ли не подозираше?

— Това е загадка. Той даже бе предупреден от няколко страни, че нещо се крои зад гърба му. Но се чувстваше чист пред съвестта си. Спомням си, че тогава отговори с усмивка, използвайки думите на един свой предшественик: „Главните интенданти са създадени, за да бъдат мразени. Мразени от кралете, които все настояват за още пари за войни и балети, и мразени от народа, който трябва да плаща данъците.“

Фуке, продължи Ато, дори узна, че нещо важно предстои да се случи в Нант, където малко по-късно щеше да бъде арестуван, но не пожела да погледне истината в лицето: убеди сам себе си, че кралят се готви да арестува Колбер, а не него. Веднъж пристигнал в Нант, приятелите му го принудиха да вземе под наем една къща, снабдена с подземен пасаж. Това беше един античен акведукт, който извеждаше на брега, където един натоварен с всичко необходимо кораб щеше да бъде готов всеки миг за отплаване, за да го заведе на безопасно място. През следващите дни Фуке всъщност забеляза, че улиците около къщата се изпълваха постепенно с мускетари. Започна да разбира истината, но повтаряше на своите приятели, че няма да си послужи с бягство: „Трябва да рискувам — не мога да повярвам, че кралят иска да ме унищожи.“

— Фатална грешка! — извика Ато. — Главният интендант познаваше само политиката на доверието. И не беше осъзнал, че неговите времена бяха пометени безвъзвратно от суровата политика на подозрението. Мазарини бе умрял, всичко бе различно.

— А каква беше Франция, преди да умре Мазарини? Абат Мелани въздъхна:

— Каква беше, каква беше… Беше добрата стара Франция на Луи XIII. Един свят — как да го кажа — по-отворен и жизнен, в който свободата на словото, на преценката, забавната изобретателност, смелостта на възгледите и моралната уравновесеност изглежда щяха да властват завинаги. В изисканите салони на мадам дьо Севинье и на приятелката й мадам дьо Ла Файет така, както в моралните фрази на господин дьо Ла Рошфуко и в стиховете на Жан дьо Ла Фонтен. Никой не можеше да предвиди леденото и абсолютно господство на новия крал.

Шест месеца бяха достатъчни на Змията да съсипе Катеричката. След ареста, Фуке гни три месеца в затвора, преди да му бъде насрочен процес. Най-накрая, през декември 1661, беше учредена Съдебната камара, която щеше да го съди. В състава влизаха канцлерът Пиер Сегие, председателят Ламоаньон и двадесет и шест членове, избрани от местните общински управи и съдилища.