Рита Моналди - Печатът

Накрая владетелят попадна в мрежата на мадам дьо Ментенон, на която повери и законните си наследници, и множеството извънбрачни деца от трите си любовници. Но изпитанията за Мария Тереза не се изчерпваха с това. Всехристиянският крал всъщност предпочиташе незаконните си деца и ненавиждаше дофина, първородния син, роден от кралицата. Беше го оженил за грозната и тромава Мария Анна Виктория, дъщеря на баварския принц-електор. За Бога! Та хубавите бяха само за Негово Величество!

Тук Девизе замълча.

— А кралицата? — попитах, зашеметен от тази постоянна смяна на жени и обзет от нетърпение да науча реакцията на Мария Тереза.

— Понасяше всичко мълчаливо — отвърна мрачно музикантът. — Какви чувства бушуваха всъщност в душата й — това никой никога няма да разбере.

Прелюбодеянията, униженията, съчувствените подсмихвания на придворните и на народа: с времето Мария Тереза се бе научила да преглъща всичко с усмивка на уста. Кралят й изневеряваше? Тя ставаше все по-милосърдна и въздържана. Кралят показваше пред всички своите завоевания? Тя умножаваше молитвите си и набожността й нарастваше. Кралят ухажваше мадмоазел дьо Теобон или мадмоазел дьо Ла Мот, придворни дами на съпругата му? Мария Тереза раздаваше на всички усмивки, мъдри съвети, топли погледи.

По времето, когато кралицата-майка Ана Австрийска беше все още жива, Мария Тереза дори бе дръзнала да се разсърди на Луи за няколко дни, нещо съвсем незначително в сравнение с получените оскърбления. Независимо от това, трябваше да изминат месеци, преди Луи да благоволи отново да я удостои с поглед, и то само по настояване на кралицата-майка, която бе умувала ден и нощ как да поправи положението. Още тогава Мария Тереза разбра, че трябва да приема всичко, което бракът й носеше — всичко, и най-вече злото. И то без да се надява на нищичко, освен малкото, което нейният съпруг й позволяваше.

И в любовта Луи беше победител. Тъй като познаваше и почиташе изкуството да побеждаваш, накрая успя да изгради онова, което — според него — бе най-доброто и убедително поведение. Отнасяше се към жена си, кралицата на Франция, с всички почести, подобаващи на положението й: Хранеше се с нея, спеше с нея, изпълняваше всички семейни задължения разговаряше с нея така, като че ли неговите любовници никога не бяха съществували.

Освен религиозните занимания, Мария Тереза си позволяваше само малко и скромни развлечения. Държеше при себе си половин дузина джуджета — шутове, които наричаше Детенцето, Сърчицето и Синчето, и цял рояк кученца, към които се отнасяше с пламенна и безмерна обич. За разходките беше осигурила на тази абсурдна компания една специална карета. Често Джуджета и кученца ядяха на масата с кралицата, а за да ги държи винаги при себе си, Мария Тереза харчеше безумни суми.

— Но нали казахте, че била милосърдна и скромна жена? — по питах изумен.

— Разбира се, но такава беше цената на самотата й.

От осем до десет часа вечер, продължи Девизе, Мария Тереза се посвещаваше на игра на карти, в очакване кралят да дойде да я вземе за вечеря. Когато кралицата играеше на карти, принцеси и херцогини се разполагаха наоколо в полукръг, а зад гърба й се трупаха по-второстепенните благородници, запотени и пъшкащи. Любимата игра на кралицата бе l’hombre , тя беше прекалено доверчива и винаги губеше. Понякога принцеса Д’Елбьоф се жертваше и играеше срещу своята владетелка, като се оставяше да бъде победена на добър залог: тъжно и жалко зрелище. До края кралицата се чувстваше все по-сама с всеки изминал ден, както самата тя споделяше на малкото си довереници, и преди да умре, изрази мъката си само с няколко думи: „Кралят се вълнува от съдбата ми едва сега, когато се готвя да си отида“.

Разказът, който толкова ме бе развълнувал, сега ме караше да бъда нетърпелив: съвсем различни сведения очаквах да узная от музиканта. Докато продължавах да масажирам гърба на Девизе, погледът ми се спря върху масата, която беше на две крачки от нас. В разсеяността си, бях поставил някои от моите целебни съдинки върху няколко листа с музикални интаволатури 129 129 Система за нотопис за клавирни и струнни инструменти, отбелязваща нотите с цифри и пръстите с букви, характерна за 16 и 17 век — (Бел.прев.) . Помолих за извинение Девизе, който подскочи и мигом се изправи, за да провери листовете, страхувайки се, че може би са се нацапали. И всъщност намери малко петно от зехтин върху един от тях, и доста се ядоса.