Рита Моналди - Печатът

— Не си прислужник, ами истинско животно! Унищожи рондото на моя учител!

Изтръпнах от ужас: бях изцапал именно прекрасното рондо, което толкова обичах. Предложих да посипя листа със сух прашец, който да попие мазното; междувременно Девизе се жалваше и ме обсипваше с ругатни. Заех се с трепереща ръка да възстановя този нотен лист, на който бяха нахвърляни звуците, които ми бяха донесли такава наслада. Именно тогава забелязах един надпис в горния ъгъл: „a Mademoiselle“ .

— Това любовно посвещение ли е? — попитах, заеквайки, все още притеснен от случилото се.

— Че кой би могъл да обича Мадмоазел… единствената жена на света, по-самотна и по-тъжна от кралицата!

— Коя е Мадмоазел?

— Една нещастница, една братовчедка на Негово Величество. Беше застанала на страната на Фрондата и той я накара скъпо да си плати. Представи си само — Мадмоазел беше наредила топовете на Бастилията да стрелят срещу кралските войски.

— На обесване ли я осъдиха?

— По-лошо: на безбрачие — изсмя се Девизе. — Кралят й забрани да се омъжва. Мазарини казваше: „Онези топове я лишиха от съпруг“.

— Кралят е нямал милост дори към роднините си — отбелязах аз.

— Да. Когато Мария Тереза умря, през миналия юли, знаеш ли какво каза Негово Величество: „Това е първата неприятност, която тя ми създава“. И толкоз. Остана безразличен дори към смъртта на Колбер, който му бе служил вярно цели двайсет години.

Девизе продължаваше да разказва, но аз вече не го слушах. Една-единствена дума кънтеше в главата ми — юли.

— Казахте, че кралицата е умряла през юли? — прекъснах го рязко аз.

— Какво казваш? Да, на трийсети юли, след боледуване.

Не го попитах нищо друго. Бях привършил с почистването на листа; набързо натърках гърба му с останалия мехлем, и накрая му подадох ризата. Разделихме се и аз излязох от неговата стая, задъхан от вълнение, затворих вратата и се облегнах на стената, за да помисля.

Една владетелка, кралицата на Франция, бе издъхнала след боледуване в последната седмица на юли — точно както беше предсказала астрологическата газета.

Сякаш чрез устата на Девизе ми беше изпратено предупреждение: една стара новина отпреди месеци (останала неизвестна само на мен, простия слуга) се завръщаше, за да потвърди непогрешимостта на астрологическата газета и неминуемостта на звездната съдба.

Кристофано ме бе уверил, че астрологията не е задължително в противоречие с вярата и даже оказвала невероятна помощ на медицината. Но в този тежък момент у мен надделя спомена за неразбираемите разсъждения на Стилоне Приазо, за мъчителните премеждия на Кампанела и за трагичната участ на отец Моранди. Помолих небето да ми даде някакъв знак, който да ме освободи от страха и да ми посочи пътя.

Точно в този миг чух отново от тежките струни на тиорбата нотите на великолепното рондо: Девизе пак бе започнал да свири. Сключих ръце за молитва и останах неподвижен, със затворени очи, разкъсван между надежда и страх, докато музиката не затихна.

Едва довлякъл се в стаята си, се отпуснах на леглото. Душата ми бе изпразнена от всякакво желание и всякаква сила, измъчвана от събития, в които не забелязвах нито смисъл, нито ред. Докато се предавах на вцепенението, напявах тихичко сладката мелодия, която току-що бях чул, като че ли тя можеше да ми подари някакъв таен ключ, с който да намеря път в лабиринта на моите тегоби.

Разбуди ме някаква глъчка, идваща откъм „Улицата на Мечката“. Бях се унесъл само за няколко минути; първата ми мисъл отново бе за астрологическата газета, но примесена със сладостно-горчиво желание и усещане за празнота, чиято причина ми бе съвсем ясна. Знаех, че за да намеря утеха, трябваше да почукам на една врата.

Вече от няколко дни оставях ястията пред стаята на Клоридия, като се ограничавах само да почукам, за да дам знак, че храната е поднесена. Оттогава единствено Кристофано беше влизал в стаята й. Но сега разговорът с Девизе бе разтворил раната, предизвикана от отсъствието й.

Какво значение имаше вече, че ме бе обидила с продажното си искане? Чумната опасност бе надвиснала над нас и тя можеше да умре само за ден-два, казвах си със свито сърце. В извънредни положения гордостта е най-лошият съветник. Със сигурност нямаше да ми липсва повод да се появя отново при нея — имах много неща да й разказвам, и още толкова да я питам.

— Но аз нищичко не разбирам от астрология, при това ти го бях казала — възрази Клоридия, когато й показах газетата и й обясних доколко тези предвиждания се бяха оказали точни и достоверни. — Мога да тълкувам сънища, числа и линиите на ръката. За звездите трябва да идеш при някой друг.