Рита Моналди - Печатът

Върнах се в стаята си с доста смутен дух. Но не ми беше тежко — важно бе само, че слепият крилат Бог още веднъж беше пронизал гърдите ми. Не ме интересуваше, че никога не бих могъл да храня надежди за Клоридия. Не ме интересуваше, че тя си даваше сметка за моята страст и може би й се надсмиваше. Така или иначе бях щастлив: можех да я виждам и дори да разговарям с нея, когато и колкото си исках, поне докато траеше карантината. Един неповторим случай за беден прислужник като мен; неоценими мигове, за които със сигурност щях да си спомням и да тъгувам до края на сивото си съществувание. Обещах си да я посетя отново, възможно най-скоро.

В стаята си намерих освежителна напитка, оставена ми от Кристофано. Обзет от любовното опиянение, изпразних до дъно чаша вино, сякаш беше най-чистия нектар на Ерос, и изядох хляба и сиренето, сякаш бяха амброзия, поета от ръцете на нежната Афродита.

Веднага, след като се подкрепих, и когато, за жалост, сладкото опиянение, което срещата с Клоридия бе оставила в душата ми изчезна, отново се върнах в мислите си към разговора с Девизе: не бях успял да изтръгна от него никакви подробности за смъртта на Главния интендант Фуке. Абат Мелани имаше право — Девизе и Дулчибени не биха проговорили лесно за тази загадъчна история. И все пак бях успял да не предизвикам подозрението на младия музикант. Даже напротив: с моите невинни въпроси и с неволното изцапване на партитурата, бях затвърдил незаличимия образ на един глуповат и несръчен прислужник.

Отидох да посетя моя господар, когото заварих в малко по-добро състояние. Там беше и Кристофано, който току-що го бе нахранил. Пелегрино започваше да говори доста ясно и като че ли разбираше достатъчно от това, което му се казваше. Разбира се, не бе в съвършено здраве и все още спеше през по-голямата част от деня, но според Кристофано, не рискувахме, ако кажехме, че след няколко дни щеше да се изправи на крака.

След като се задържах известно време при Пелегрино и лекаря, се върнах в стаята си и най-накрая си позволих сън, достоен за това название. Спах дълго и когато слязох в кухнята вече беше време за вечеря. Забързах се да сготвя за наемателите; за укрепване на стомаха приготвих корички от портокали, поръсени със захар. Продължих със селски бульон по милански с жълтъци и мускатово вино, в което киснат счукани семена от пиния, захар, канела на вкус (която пропуснах) и малко масло. Всичко се счуква в хаван, пресява се през сито и после се поставя в дълбок меден съд с вряща вода, докато се сгъсти. Гарнирах всичко с няколко бергамски круши.

Щом привърших обиколката, се върнах в кухнята и приготвих половин кана топла напитка от печено кафе. После се качих в куличката, на пръсти, за да не ме изненада Кристофано.

— Благодаря! — извика възторжено Клоридия в мига, в който отвори вратата.

— Направих го само за вас — осмелих се да й кажа, почервенявайки като домат.

— Обожавам кафето! — рече тя, затвори очи и вдъхна опиянена парата, която се разнасяше от каната из стаята.

— Там, откъдето идвате вие, в Холандия, много кафе ли се пие?

— Не. Но както си го направил ти, разредено и обилно, много ми харесва. Припомня ми майка ми.

— Радвам се. Но бях разбрал, че не я помните.

— Наистина е така — отговори тя припряно. — Искам да кажа не си спомням дори лицето й, а само уханието на кафе, което, както по-късно разбрах, е приготвяла великолепно.

— И тя ли е била италианка като баща ви?

— Не. Да не си дошъл, за да ме тормозиш с въпроси?

Клоридия помръкна — бях развалил всичко. Но после видях да търси очите ми и да ми дарява красива усмивка.

Покани ме любезно да седна, като ми показа едно столче.

Извади от един скрин две купички и сладкиш с анасон, после ми сипа кафе. Седна пред мен, на ръба на леглото, като започна да отпива на малки, скъпернически глътки.

Не ми идваше наум какво да кажа, за да запълня тишината. А не смеех да й задавам още въпроси. Впрочем Клоридия изглеждаше приятно унесена да топи парченца от сладкиша в топлото питие и да го отхапва, едновременно грациозно и лакомо. Разтопих се от нежност, докато я гледах, и усетих очите ми да се навлажняват, когато си представих, че заравям нос в косите й и докосвам с устни челото й.

Клоридия вдигна поглед:

— Вече от дни разговарям само с теб, а все още не знам нищо за твоя живот.

— Съвсем малко от него може да ви заинтригува, дона Клоридия.

— Не е вярно — например откъде си родом, на колко си години, как и кога си дошъл тук.