Дейвид Морел - Мисията „Нощ и мъгла“

Удивлението й нарасна, когато погледна напред и видя, че вратата на кабината до шофьора се отвори и оттам се показа възрастен мъж. Той се запъти към капака на каросерията. Там го чакаше друг мъж. Ерика не го бе забелязала, защото камионът го закриваше. Двамата се прегърнаха пред смаяните погледи на охраната и пред дулата на насочените към тях автомати. Изпълнена със страх и учудване, Ерика се придвижи напред. Сърцето й биеше до пръсване. Лошото предчувствие се сбъдна. Възрастният мъж, който се бе появил зад камиона, бе баща й.

Яростта бе по-силна от страха. Джоузеф Бернщайн спря на известно разстояние от насочените автомати и се обърна към Холоуей:

— Така ли посрещате гости?

— Кои сте вие?

— Мисля, че вече се досещате — отвърна Ефраим Авидан. Той повдигна брезента. — Кажете на охраната да свали оръжието — и отметна покривалото встрани. С трясък отвори задния капак на каросерията.

Вътре седеше брадат мъж с готова за стрелба автоматична пушка.

— Тъй като оръжията са по вашата част, без съмнение съзнавате, че съм дръпнал спусъка — обърна се той към Холоуей. — Знаете колко бързо сее смърт тридесет калибровата пушка. Дори и на някой от охраната да му хрумне да стреля по мен, ще успея да натисна спусъка по рефлекс. Прицелил съм се право в гърдите ви. Направете това, което ви каза моят приятел. Накарайте охраната да свали оръжието.

— А ако ви е необходим допълнителен стимул, за да им наредите, просто погледнете по-навътре в каросерията — допълни Джоузеф.

Зяпнал от учудване, Холоуей се втренчи в камиона.

— Приближете се. Искаме да ги разгледате по-добре — каза Ефраим.

Той нервно направи две крачки напред и пребледня, когато видя какво има вътре.

Упоени, с посивели и изпити лица, техните бащи лежаха на пода на каросерията, завързани с вериги един за друг. Всичко единадесет мъже. Пазеше ги възрастен мъж, опрял автомат в главата на бащата на Холоуей.

— О, боже — Холоуей се хвана за стомаха, все едно, че щеше да повърне.

— Нареди на твоите хора да свалят оръжието, защото ще застреляме пленниците — извика Джоузеф и извади пистолет от джоба на якето си.

— Направете каквото искат — глухо произнесе Холоуей.

Служителите от охраната оставиха автоматите на пътеката. Джоузеф ги претърси и откри още няколко пистолета. Нареди им да легнат с лице към земята.

— Защо правите всичко това? Какво искате? — извика Холоуей.

— Още ли не ви е ясно? — отвърна Ефраим. — Тук сме, за да обсъдим фашистката теория за расите.

В този момент вратата на къщата се отвори. Отвътре един по един заизлизаха останалите членове на групата с вдигнати ръце и изкривени от страх физиономии. Зад тях вървяха двама възрастни мъже с автомати.

— А, останалата част от аудиторията реши да се присъедини към нас на сцената — каза Ефраим.

— Не знам какво сте намислили — извика някой от групата на Холоуей — но…

— Г-н Милер — обърна се към него Джоузеф — затваряйте си устата.

— Не можете да ни държите в неизвестност! Не можете.

Джоузеф го удари с пистолета по главата.

Той падна на земята. Започна да стене и се хвана за разкървавеното си теме.

— Някой друг да има да каже нещо? — запита Джоузеф. Всички гледаха с ужас кръвта, която се стичаше по лицето на Милер.

— Много добре — със задоволство каза Джоузеф.

От всички страни на къщата се появиха възрастни мъже с оръжие в ръка.

— Справихте ли се с останалите от охраната? — попита Ефраим.

— Чисто е. Претърсихме навсякъде, проверихме всички стаи.

— В такъв случай можем да започваме — Ефраим тръгна към камиона.

— Каквото и да сте намислили, ще направите грешка — обади се един от мъжете с вдигнати ръце, който приличаше на мексиканец.

— Розенберг, не се опитвай точно ти да ми казваш кое е правилно и кое не. Ти и Холоуей сте жив пример за това, че синовете наследяват пороците на бащите.

— Какво имате предвид?

— Оръжията, които продадохте на Либия, за да ги използва срещу Израел.

— Знаете?

— Вече са на сигурно място при нас.

Розенберг изстена.

— Да, така се получи. Без да искаш, помогна на моята раса, същата, която баща ти положи толкова усилия да изтреби — каза Ефраим и извади няколко лопати от каросерията. — Хайде, вдигнете ги. Има за всички — и хвърли на земята още лопати. — Да не губим време. Да бъдем по-експедитивни. Бащите ви много държаха на това. Стегната организация и работа.

— Лопати? — пребледнял възкликна Холоуей.

— За да изкопаете яма, разбира се. Голяма и широка.