Дейвид Морел - Мисията „Нощ и мъгла“

— Бащата на Холоуей бил ли е помощник-комендант на Майданек? — запита Дру.

— Да.

— Защо Холоуей е изпратил Сет да убие баща ти?

— За да ме накара да им помогна в издирването. Да ме заблудят, че „Нощта и мъглата“ са отвлекли баща ми.

— Къде е сега този Холоуей?

Той не отговори.

— Ако час по-скоро не извадим куршума от рамото му и не му прелеем кръв, никога няма да научим отговора на този въпрос — каза Дру.

— Прав си. Ще умре. Сакото му е подгизнало от кръв. Няма да успеем да го вкараме незабелязано в хотела. Трябва да намерим друго безопасно място. Галахър ще ни го посочи и ще има грижата да изпрати лекарски екип там — Сол спря колата и отиде да телефонира.

В това време Дру отново попита Висулката къде е сега Холоуей.

— Кичънър. Близо до Торонто. В Канада.

Миша Плец имаше киселини в стомаха, но изпи още една чаша силно кафе и едва се удържа да не отиде при свързочниците в приземния етаж на Главната квартира на Мосад в Тел Авив. Бе единадесет вечерта. Операция „Спасение“ трябваше да започне след час, а междувременно беше спряно подаването на всякакви радиосигнали. „Само ще им преча там. Вече свърших каквото зависеше от мен. Проверихме няколко пъти плана за действие.“

Въпреки всичко той все още се притесняваше дали информацията на Джоузеф е достоверна. Нямаше начин да потвърдят от друг източник времето и мястото на контрабандната доставка, нито разпознавателните кодове. Все пак Миша не би рискувал, ако съобщението не бе изпратено лично от Джоузеф и ако пратката не представляваше заплаха за сигурността на Израел. Реши, че при дадените обстоятелства по-голям риск е да не предприема нищо. Началниците му се бяха съгласили доста неохотно.

Вратата на стаята се отвори. Помощникът му влезе запъхтян. Чертите на лицето му бяха изопнати от вълнение.

— Ромул току-що се обади.

— Надявах се, че ще го направи. Къде е той?

— В Рим.

— Как е влязъл във връзка с нас?

— Чрез ЦРУ — помощникът му подаде листче хартия с написан телефонен номер. — Настоява да му се обадиш час по-скоро.

Съобщението го озадачи. Когато Миша за последен път бе видял Сол, някой се бе опитал да го убие, най-вероятно ЦРУ. Но дори и да не бяха те, Сол бе обещал да не търси помощ от никого. Защо сега ще използва техните връзки с Мосад? Дали не си е довлякъл някоя беля? Дали това съобщение не е някакъв номер?

Въпреки недоумението Миша се зарадва на листчето. От една страна, щеше да чуе Сол и Ерика, а от друга, щеше да се поразсее малко, докато чака новини за хода на операция „Спасение“. Вдигна слушалката и набра номера. Телефонът звънна само веднъж. Сол веднага го вдигна. Миша чу звучния му глас.

— Ало.

— Тук Пясъчната змия. Можеш ли да говориш спокойно от този телефон?

— В ЦРУ съм. Смятат, че никой не ги подслушва.

— Загазил ли си?

— Не. В момента си сътрудничим. Твърде дълго е, за да ти обяснявам. Научих някои много тревожни факти за бащата на Ерика.

— И аз — отговори Миша. — Вчера ми изпрати съобщение, днес също. Знам със сигурност, че е жив. Видели са го. Кажи на Ерика. Баща й е жив и не е отвлечен. Но не иска да знаем къде е отседнал. Направил е така, че да не можем да го проследим. А що се отнася до информацията…

— За нацистите ли? — прекъсна го Сол. — Нима ти е казал?

— Какви нацисти? — Миша доближи слушалката до ухото си. — За какво говориш?

— Военнопрестъпници. Заради тях е изчезнал. Той, Ефраим Авидан и други бивши служители на Мосад от списъка, който ни даде, са научили къде се крият бивши нацистки престъпници. Образували са група за отмъщение.

Миша онемя от изненада.

— Ако не ти е казал за това, то тогава какво ти е предал? — запита настойчиво Сол.

— Дори и по най-сигурния телефон не мога да ти кажа. Информацията му е от жизненоважно значение за Израел. Засега само толкова. Утре ще мога да ти обясня.

— Но утре ще бъде вече късно. Джоузеф е на път да извърши нещо, за което ще има кошмари до края на живота си. Заради него, заради Ерика, трябва да му попречим. Каза, че отново е изчезнал. Нямаш ли представа къде би могъл да бъде?

— В движение е. Обадил се е първо от Щатите, после от Канада.

— Канада ли каза?

— Важно ли е за теб?

— Къде по-точно? — настоятелно запита Сол. — От кой град?

— Торонто.

— Така си и мислех!

— Защо? Кажи ми? — попита Миша. — Защо е там?

— Синът на един от бившите нацисти живее там. На Художника, помощник-комендант на Майданек. Фамилията му е Холоуей.

Миша тежко въздъхна. Би могъл да каже на Сол, че това е името на един от търговците на оръжие, за които бе получил съобщение от Джоузеф. Но тайната на операция „Спасение“ не може да бъде разкрита преди успешния й край. Когато участниците в нея се завърнат на безопасно място в родината, ще подаде информация на либийците, че Холоуей е замесен в провала. Едва тогава ще може да разкаже на Сол онова, което сметне за нужно.