Благодарение на икономическото и националното си превъзходство в целия Изток евреите не смятали за невъзможно да победят римляните. Впрочем не им било за първи път да се сблъскват със силни завоеватели. Два и половина века преди това успели да победят и да прогонят от страната си друг един могъщ владетел, Антиох Епифан, под героичното ръководство на Макавеите и на… ангелите! Така и сега, през първите пет месеца на въстанието евреите прогонили Флор от Ерусалим. И разпрострели властта си над цяла Юдея, над Галилея и над част от Персия, превзели и всички крепости край Мъртво море. Онези от азиатските народи, които като партите мразели римляните, се възползували от сгодния случай и също въстанали. И ако всички поробени народи били сторили същото, то тогава „империум романум“ на комедианта император (Нерон) бързо би се разпаднала и в Азия, и в Северна Африка.
Но другите народи мразели евреите повече от римляните. Римляните направили това, което се прави винаги при подобни случаи. Използували безпогрешния принцип „Разделяй и владей“. Вдигнали останалите народи на Азия и Африка срещу… убийците юдеи. Впрочем това не било трудна работа, защото вождовете на покорените народи били римофили и продажни. Имали интерес от победата на тираните, защото тази победа би гарантирала привилегиите им. Така че тези „врагове“ на въстаниците били много по-опасни от римските легиони.
И успешното начало, вечното начало на антибунтовническите движения било сложено. „Лоялните“ народи сложили под нож евреите във всички големи градове в Мала Азия. В Кесария били изклани 20 000 души, в Александрия — 50 000 и още толкова в Антиохия, столицата на Сирия. Паднало голямо клане на „злодеи“, извършено от подбужданите от тираните раболепни тълпи на Изтока.
Провалила ги обаче не враждебността на съседите им, а предателството на техния цар Агрипа II. Когато народът се вдигнал срещу завоевателя, Агрипа избягал от столицата си Ерусалим заедно с целия Херодов род и отишъл при римляните и заедно с тях се борил против народа си. И дори бил в Антиохия по време на кланетата, предателят му с предател, и макар че сам не участвувал в тях, но душата му се възрадвала!
Врагове на въстанието били и ерусалимските фарисеи. Тези, които останали в града, не смеели, разбира се, да ударят открито въстаниците, но с всички възможни средства саботирали освободителната борба на своите „братя“.
Ако другите народи на Мала Азия се били притекли на помощ на юдеите и ако съсловията на богатите не предателствували, това въстание също щяло да успее, както въстанието на Макавеите. Защото героизмът, презрението към смъртта, фанатизмът и вярата им били толкова големи, че този народ без войска и без военачалници извършил чудеса от храброст, рядко срещащи се в цялата история на човечеството, и успял да разтърси Изтока на Римската империя. И наистина се изпълнило пророчеството на Енох, който видял агнетата да държат мечове и да гонят дивите зверове!
Фактът, че въпреки предателството на своите, въпреки враждебността на съседите си юдеите успели да издържат цели четири години и често пъти да побеждават консулски войски, показва, че въстанието не било безразсъдно дело и имало големи възможности за успех.
Гесий Флор станал прокуратор на Юдея през 64–65 година благодарение на подкрепата на жена си Клеопатра, която била приятелка на прочутата Попея, съпруга на Нерон.
Но Юдейският народ посрещнал и този прокуратор като предшествениците му — с омраза. Но и той, и войската му също така с омраза в сърцето влезли в Ерусалим. И веднага проличало колко по-лош бил новият прокуратор от своите предшественици. Почнал да изсмуква безмилостно пари от народа и да убива невинни хора просто за нищо. Смятал, че по този начин ще ги наплаши и ще затвърди — с подкрепата на Агрипа и фарисеите — своята власт. Същата грешка вършат всички тирани, когато вече губят играта.
Веднъж на 16 срещу 17 май 67 година, станало сблъскване между народа на Ерусалим и римската войска. Лошо начало. Съществувала опасност тези стълкновения да се разраснат. Духовете били много възбудени. И тогава, за да избегне бедата, Флор извършил нещо по-лошо. Изтеглил войската си в Кесария. И оставил само малобройна стража в крепостта Антония, на северозапад от храма. Това било голяма грешка на този зъл човек. Защото по този начин сам предал града в ръцете на въстаниците. И римската войска ще влезе в Ерусалим едва четири години по-късно, и то сред пожарища и купища трупове.
Читать дальше