Костас Варналис - Диктаторите

Целият град бил превърнат в казарма и в работилница за оръжия. Младежите се обучавали от сутрин до вечер. От всички краища на Изтока към свещения Цион се стичали родолюбци, хора от народа, за да се борят за свободата на родината си, за „правата“ вяра. Защото никой не се съмнявал, че е настъпил краят на Римската империя.

Докато Изтокът се тресял из основи, какво правел в това време императорът Нерон? Продължавал турнето си из Гърция, надбягвал се с колесница на общогръцките игри, пеел с китарата си и събирал венци от слугите на римляните и ръкопляскания от клакьорите.

Когато узнал за поражението на Гал, Нерон разбрал, че нещата са много по-сериозни, отколкото си представял. Разбрал, че тази война не би могла да бъде спечелена с провинциални войски и с такъв бездарен пълководец. Решил да изпрати многобройна войска от метрополията и умен и опитен военачалник. И пратил Тит Флавий Веспасиан.

Веспасиан се готвил почти цяла година. И през март 67 година почнал да прилага плана си — да настъпи в Палестина от всички страни, така че да принуди юдеите да се съберат до един зад стените на Ерусалим.

Предвиждал, че струпването на бежанци и бойци в града ще предизвика недостиг на храна и разхлабване на дисциплината. И тогава съпротивата на аристокрацията и богатите граждани ще надделее над войнствеността на народа. Така и станало.

Спуснал се по крайбрежието и стигнал до Птолемаида. Там се установил на лагер. И оттам нападнал Йопат в Галилея. Този малък град в последно време се бил укрепил добре. Съпротивата на населението му била изключително героична. Нито един от защитниците му не се уплашил, нито пожелал да се спаси. Когато Веспасиан ги затворил в една теснина без изход, те се избили един друг, за да не паднат живи в ръцете на врага.

Такъв всеобщ изключителен героизъм е нещо много рядко в световната история. Оттогава е останало прозвището „галилеец“, означаващо човек, който доброволно и с фанатична упоритост търси смъртта.

Но както и във всяка борба, така и в освободителната борба на юдеите имало предатели. Отбелязахме вече няколко пъти опозицията на двете най-горни обществени класи и свързването им с врага. Сега нещата приели по-решителни форми. Опозицията и предателството вече се вършели открито.

Този много интересен обрат на въстанието ще разкажем именно сега. И най-вече защото Юдейската война ни дава един почти типичен образец на противоположните „сили“ у един народ и по какъв начин враждебните сили се неутрализират.

Въстаниците били толкова убедени, че свободата на Израел е вече извоювана, че почнали да секат свои пари с изображението на храма и други техни свещени емблеми с Юдейски надписи. Нарекли тези пари „ерусалимски“ или „на опасността“, а годината на издаването им нарекли „година на свободата“

Ала Анна, водачът на умерените, за да принуди народа да капитулира, се мъчел да забавя производството на оръжие. Това било чисто и просто саботаж, предателска постъпка! Междувременно Веспасиан, заедно със сина си Тит, завзел Йопат, Тибериада, Гамала, Тахарея, здраво укрепени градове, където и двете страни пролели реки от кръв. Бреговете на Тибериадското езеро били осеяни с толкова много трупове, че смрадта им тровела въздуха. А онези от евреите, които се опитали да избягат, като преминат езерото с лодки и се прехвърлят на другия бряг, били или издавени, или заловени и изклани.

Веспасиан избрал най-яките измежду пленниците, около шест хиляди души, и ги изпратил на Нерон, който по това време се намирал в Пелопонес, за да ги използува при изкопаването на канал през Коринтския провлак. Старците, мъже и жени, които не ставали за нищо, ги изклал до един като овце!

Войната, която Веспасиан водел срещу юдеите, била всъщност пълно изтребление на един народ — в световната история не можем да намерим много такива ужасни войни. Но римляните най-вече прилагали този начин на воюване чрез унищожаването на цели народи и пълното разрушаване на градовете, както направили с Картаген, с Коринт, а сега и с Ерусалим.

От тези първи епизоди на войната защитниците на Ерусалим ясно разбрали, че не съществува никакво средно решение за тях. Трябвало или да се бият като лъвове и да победят без оглед на жертвите, или трябвало да паднат до един. И наистина се били като лъвове, без да се жалят и загинали до един!

Веспасиан и Тит презимували в Кесария и се готвели през идущата пролет да обсадят Ерусалим, бърлогата на злодеите.