Костас Варналис - Диктаторите

Третото и най-многобройно съсловие бил бедният народ и бедното низше жречество, но също така и младежта на цялата нация, от всички съсловия!

Водачът на въстанието Елеазар бил син на водача на… опозицията, Анания. Юдейският народ не само искал свободата си, но бил дълбоко уверен, че ще победи. Всички пророчества и всички свещени текстове „казвали“, че храмът никога няма да бъде разрушен и че наближава „царството небесно“, сиреч царството на истинската вяра в единния бог!

В биографията на Веспасиан Светоний казва, че в Изтока била разпространена една легенда, която твърдяла, че господарят на света щял да излезе от Юдея. Веспасиан си обяснявал и свързвал това пророчество със себе си, а именно, че тръгвайки от Юдея, щял да стане римски император и владетел на света. Юдеите пък си обяснявали и свързвали пророчеството със себе си. Бъдещият господар на света щял да бъде юдей, с други думи, юдеите ще победят римляните, ще завладеят Европа и Азия и ще изградят юдейска световна империя. От своя страна християните обяснявали и свързвали предсказанието със себе си — Исус ще се възцари над целия свят и царството му ще бъде царството небесно.

Във всеки случай не само това пророчество вдъхвало смелост и упорство на бунтовниците; имало още някои други божествени знамения. През 65 година, посред нощ, храмът господен от само себе си целият блеснал от светлина, която идела вътре от него. А в деня на Петдесетница в него се разнесъл силен тропот от стъпки и предметите в олтара сами почнали да се местят.

Разбира се, всички тези неща биха могли да подготвят психологически избухването на въстанието, но не биха могли да го проведат. Във всеки случай нужна била само една капка, за да прелее чашата!

В края на 64, началото на 65 година прокуратор на Юдея станал Гесий Флор. Той бил ограничен човек и още по-лош политик. Трябва да отбележим, че Юдея не била отделна провинция на Римската империя, а представлявала част от Сирия. Имала обаче един прокуратор с войска, за да поддържа „реда“ и да събира данъците. Трябва също така да отбележим, че във всички провинции на римската държава войската била съставена в по-голямата си част от местни хора. Така че покорените, поробените от Рим народи били държани в подчинение за сметка на завоевателите от… сънародниците на робите! Чудесна, умна и удобна система, която се използува от векове от всички чудесни и умни господари на чужди народи! Много психологична и много практична система! Практична, защото не заангажирвала в чуждите страни военни части от метрополията, и психологична, защото покорените народи оставали с впечатлението, че… се самоуправляват!

Юдеите отказвали да служат в римската войска, защото смятали всички други народи за нечисти и по никакъв начин не искали да се смесват с тях, за да не се омърсят.

Но този им отказ вредял преди всичко на тях самите. Защото войската в страната им била съставена от чужденци; а чуждоземната войска била враждебно настроена към местните жители и особено към евреите, които гледали на целия свят като на враг. И затова чуждото владичество им се струвало още по-тежко. Ако войската в Юдея е била съставена от местни жители, страната, разбира се, пак не би била свободна, но поне не е щяла да чувствува така силно загубата на свободата си.

Повод за избухването на въстанието дал прокураторът на Юдея Гесий Флор, който бил много зле настроен към местните жители, а и самата войска, съставена от чужденци, също мразела юдеите.

Въстанието на юдеите не било чак толкова безсмислено, както би могъл да помисли човек, имайки предвид края му. То имало неизчерпаема нравствена дълбочина и много реалистично съдържание. През онази епоха юдеите били наводнили Изтока и господствували най-вече в големите центрове. „Няма място на света — пише Страбон, — където това племе да не се е настанило или по-скоро да не е покорило страната.“ Мала Азия, Египет, Киренайка били пълни с юдеи. Тези страни били възприели юдейските нрави и закони. В Александрия те имали цял свой квартал с вожд, който ръководел общите им дела, съдел и бдял за изпълнението на договорите и завещанията им, сякаш бил управник на независима държава.

Навсякъде еврейските колонии представлявали държава в държавата. Навсякъде имали привилегии и никъде нямали военни задължения. Именно поради тези причини останалите националности ги мразели.

Ала със сплотеността си, с икономическата си експанзия из целия Изток, със способността си да вдъхват респект и с превъзходството си във всички области евреите почнали да мислят, че ще завладеят света.