И макар че не бил образован, разбирал цената на литературата и изкуството. Подпомогнал писателите, поетите, хората на изкуството и отпуснал пенсии за най-добрите от тях.
Също така определил да се дават по сто хиляди сестерции годишно на учителите по гръцки и латински език.
Когато почувствувал, че е настъпил последният му час, пожелал да го вдигнат от леглото и да го изправят на крака.
— Императорите трябва да умират прави!
И така починал прав на 24 юни 79 година! Ала народът както в Италия, така и в провинциите бил съсипан от данъците и не можал да се съвземе.
Наследил го синът му Тит.
Веспасиан се възкачил на трона с ореола на победител на юдеите. А Тит се възкачил на трона със сиянието на разрушител на Ерусалим и на изтребител на племето на Израил.
Тит Флавий Сабиний Веспасиан (48–81 г. от н.е.) е бил възпитаван в двореца заедно с Нерон. Бил един от буйните другари на младия император във всичките му разюздани оргии. Затова, когато по-късно като помощник на баща си проявил невиждана жестокост в изтребването на евреите, хората си казвали, че Тит ще стане един нов Нерон.
Веспасиан, баща му, не гледал с добро око на живота, който синът му водел в двореца. Затова, когато Нерон му възложил командуването на войските срещу юдеите, първата му работа била да се възползува от изгодния случай, за да измъкне сина си от тинята на покварата. Взел го със себе си.
Когато измъкнал сина си от компанията на Нерон, Веспасиан му казал:
— Отсега нататък ще бъдеш войник!
Две години воювал Веспасиан в Юдея и през цялото това време синът му бил при него. Направил го юнак и половина. След ожесточени боеве Веспасиан бил покорил почти цялата територия на Юдея, когато войската го провъзгласила за император. Тогава бащата оставил сина си за свой заместник и заминал за Рим.
И действително Тит се показал достоен за баща си и се проявил като един от най-способните военачалници в древността. Успял да превземе последния бастион на евреите — столицата им Ерусалим. Но освен блестящи качества на стратег Тит притежавал жестокостта и свирепостта на истински римлянин от онази епоха. Имал и другите недостатъци на римските аристократи — като приятел на Нерон и син на император бил станал вече типичен патриций! Бил користолюбив и безнравствен. Впрочем всички негови предшественици императори домъкнали чак до трона тези недостатъци. Изключение правел баща му, който бил наистина невъобразимо сребролюбив, но не и жесток и безнравствен.
А Светоний нарича Тит „радостта и любовта на човешкия род.“ До такава степен този човек успял да спечели благоразположението на хората със своите способности и с военните си успехи, същият този Тит, който изклал като овце 500 000 евреи и превърнал в роби други 100 000 и имал за любовница жената на брат си!
При това сам Тит се смятал за най-добрия човек на своето време! Този човек, който изтребил шестстотин хиляди себеподобни, се оплаквал на смъртния си одър, че напразно умира толкова рано!
— Не съм сторил никакво зло на този свят! Освен едно!
И това единствено зло било прелюбодеянието му с жената на брат му.
Както виждаме, и самият Тит, и Светоний, и „човешкият род“ имали най-добро мнение за императора. Всички те нито били глупави, нито всъщност лъжели. Такава е била епохата. Избиването на 600 000 души при това от провинция и на туй отгоре и бунтовници не се смятало за престъпление. Животът на хората нямал никаква стойност. Цялото съществувание на императорския Рим се крепяло на жестоката експлоатация на народите в Европа, Азия и Африка. Избиването на хиляди хора било едно от най-ефикасните средства за поддържането властта на малцинството и робуването на мнозинството.
Тит може да е бил като предшествениците си жесток, користолюбив и безнравствен, но поне не е бил като тях луд. Бил много разумен и достатъчно лицемерен, за да разбере, че не би могъл да се задържи на трона, ако не се опира на подкрепата на народа.
Затова мръсните си работи вършел тайно. А за народа и за имотните хора се грижел открито.
Всички дотогавашни диктатори и императори, от Сула до триумвиратите на Помпей — Цезар — Крас и Антоний — Октавиан — Лепид, за да събират пари, ограбвали провинциите и избивали богатите граждани и конфискували имуществата им. Тит е първият император, който „зачитал собствеността“, както ни съобщава Светоний. И за да ни го съобщава като нещо съвършено необичайно, представете си до каква степен своеволни са били в ония времена най-висшите управници на Рим.
Читать дальше