Костас Варналис - Диктаторите

А когато пък в Иберия му се предал Перпена, приемникът на Серторий, Помпей убил и него по следната причина: в ръцете на Перпена попаднали много писма от „най-видни“ римляни до Серторий, водача на въстанието в Иберия, с които те го канели да дойде в Рим и да „раздруса“ нещата, та да се възползуват от изгодния случай и сменят режима. И тъкмо затова го убил — за да не се узнае за предателството на римските „патриоти“!

Помпей завършил „робската война“ през 71 г. пр.н.е., а сетне, през 67 г. пр.н.е., за три месеца — и пиратската! Но нека отбележим една подробност за тогавашните атиняни, защото показва докъде ги било довело чуждото владичество. На път за бреговете на Азия Помпей минал и през Атина. Народът се събрал, за да го види. И Помпей държал реч („за безсмъртните прадеди“ и прочие!). А пък атиняните били написали на градската врата по случай пристигането му няколко хвалебствени моностиха като тези, дето се пишат и днес при подобни обстоятелства:

„Казваш, че си човек, но си бог!“

„Очаквахме те, приветствуваме те, видяхме те, изпровождаме те!“

„Виждате ли го този? — казал веднъж свирепият Сула, като посочил Юлий Цезар, който минавал наконтен и благоухаещ. — Пазете се от този младеж с полуразвързания пояс!“

Защото Юлий Цезар бил най-изисканият денди на своето време. Носел тога, украсена с дълги ресни, и пояс върху широк хитон — сенаторски хитон — без да го пристяга, така за… красота.

Ето как ни го описва Светоний: „Бил висок, с налято тяло и лице, с мека и нежна кожа и черни пламенни очи. Бил здрава натура. Едва към края на живота си почнал да страда от внезапни припадъци и имал неспокоен сън. Полагал големи грижи за себе си, но само едно нещо го тормозело — бил плешив. Затова имал навика да взема «в заем» малко коса от слепоочията си и майсторски да покрива челото си. И когато Сенатът и народът му отдали невиждани почести като на бог, нищо не го зарадвало толкова, колкото даденото му право да носи всеки ден лавровия венец, който другите победоносни пълководци можели да носят единствено в деня, в който устройвали триумфа си. По този начин Цезар можел да прикрие плешивостта си с венеца.“

Цезар бил най-елегантният младеж на своето време. Той давал тон на модата преди Петроний. Бил един вид „арбитър на изящността“. Но той давал тон не само на елегантността, но и на изнежеността. Никой не би повярвал, че този страшен боец е най-голямото конте на „хай-лайфа“.

Започваме историята на императорите от Юлиянската династия от нейния основател — Юлий Цезар. Макар че „божественият“ (divus) Цезар не приел никога титлата цар или император, в действителност той е първият цар и император, тъй като станал „пожизнен диктатор“, следователно поставен над всякакъв закон и отговорност, като при това, в качеството си на пожизнен трибун, бил свещен и неприкосновен!

В живота и дейността на Цезар има велики дела от всякакъв род, но и позорни петна от всякакъв род — и най-вече позорните петна, присъщи на неговото поколение. От потомците му само един, Август, онаследил и добродетелите на „втория“ си баща. Останалите сякаш полагали всички усилия да надминат предшественика си по злодеяния и безчестия, и то до такава степен, че в цялата история на човечеството те продължават да стоят на върха на злото.

Още от младини Гай Юлий Цезар казвал, че иска да бъде по-скоро пръв в някое село, отколкото втори в Рим. И успял да стане първи в своето време: като пълководец, като политик и като писател — но и първи в любовта. Така че почел в излишък своята… прамайка, богинята на любовта, Афродита!

Цезар е една от най-големите исторически личности на всички епохи. Бил е от онези хора, които наричаме всестранно надарени. Първи във всичко. Първи и в доброто, първи и в злото. Той представлява най съвършения тип на римлянин от епохата на разцвета, подготвила упадъка, ала римлянин от по-нов тип — елино-римлянин, сиреч просмукан от гръцка култура.

Цезар завиждал на Александър Велики, задето успял да покори Азия толкова млад. Но Александър се родил цар и наследил баща си още на шестнайсетгодишна възраст. С други думи, седнал наготово на трона. Първо станал цар, а след това — завоевател на света. Докато пък Цезар първо завоювал света, а след това станал цар — макар и без титлата цар — и основоположник на каноните на императорската власт.

Така или иначе, но на възрастта, на която Александър Велики станал цар, Цезар станал… жрец! Жрец на Дионисий. И оттам насетне започнал да се изкачва стремително по стълбата на политическите и военните длъжности и когато стигнал най-висшата длъжност, консул, не се спрял. Преминал още по-нагоре и станал пожизнен диктатор и пожизнен трибун, сиреч абсолютен монарх като диктатор и свещен и неприкосновен като трибун. Заповядвал и забранявал каквото си щял, без да държи сметка за нищо и за никого.