Костас Варналис - Диктаторите

Тази „басня“ поставя на голямо изпитание историческата обективност на Салустий, който като управител на провинцията Нова Африка ограбил поданиците си и отнесъл в Рим несметни богатства, построил си дворци и си направил великолепни градини на хълма Квиринал. Самият той извършил същите неща, в които обвинява Катилина, че искал да ги извърши, и каквито вършели патрициите. Чисто и просто Салустий говори със злоба срещу подстрекателя на народа Катилина, защото Катилина заплашвал патрициите, че ще им вземе всичко. А пък Салустий имал твърде много!

Ала това, как Цицерон разкрил заговора на Катилина и как го осуетил, е въпрос, който не ни интересува. За нас е от значение обстоятелството, подчертано и от самия Салустий, че римският народ, плебеите, подкрепяли бунта на Катилина, защото мразели произвола на Сената и алчността на патрициите. Този метеж е бил подкрепен и от някои недоволни патриции и имал съдействието и на самия Юлий Цезар, който искал да се възползува от него!

През януари 62 г. пр.н.е. е станало много кръвопролитно сражение при Пистория между привържениците на Катилина и легионите на Гай Антоний. Катилина бил победен. Но нито той, нито привържениците му потърсили спасение в бягството! Проявили удивително мъжество, което ще рече, че не са били плячкаджии! Самият Катилина с малък брой свои привърженици се нахвърлил с меч в ръка върху най-гъстите редици на правителствените войски и всички загинали като храбреци.

Катилина паднал, сражавайки се храбро, „за да не посрами рода си и старото му достойнство“, ни казва Салустий. И в тази подробност се съдържа цялата същност на „заговора“. Сиреч, не се касае за някаква разбойническа организация, а за политически преврат.

Най-сетне римското патрицианство от I век преди нашата ера се отървало от страшния „обществен враг“ — Катилина! Но не се отървало нито от предишните, нито от следващите. Римското владичество над целия свят обаче останало. А то било най-големият обществен враг на човечеството.

Ако Катилина е престъпник гангстер за римските историци, то Помпей е най-големият държавен мъж на Рим; най-големият и за римските, и за гръцките историци. Да, най-големият. Ала начинът и средствата на политическия му възход са от същото качество като на другите политически дейци, включително и тези на Катилина. Но Помпей е действително най-големият държавен деец, по-голям и от Цезар, и от Август, с други думи, по-малко лош от другите. Той притежава нравствено величие, което никак не изобилствувало в неговата епоха.

Помпей произхождал от знатен род. Бил съвременник на Сула, Цезар, Антоний и Катилина. Бил красив, висок и може би затова народът го обикнал още отначало. „Красивото му лице имаше израз, изпълнен с достойнство и царственост“, ни казва Плутарх. Приличал много на Александър Велики и затова мнозина, за да го закачат, го наричали Александър. Помпей приел с удоволствие този прякор.

Умен, смел и голям стратег, Помпей преливал от здраве и жизненост, и първата му любовница, Флора, хетерата, си спомняла на старини за някогашния си приятел и се хвалела, че след всяка тяхна среща ставала от леглото с лице и тяло целите в синини от хапаниците му!… Но когато възмъжал, Помпей избягвал да се оставя да бъде „побеждаван от женските прелести“. Но това не му помогнало. Защото враговете му го клеветели, че заради женени жени занемарявал държавните работи и че дори предавал управлението в техни ръце.

Още от малък следвал баща си в походите му (в гражданските войни, естествено!) и още тогава проявил и храброст, и благоразумие, и самообладание! А когато баща му умрял, Помпей се присъединил към Сула. Цина най-напред, а сетне и Карбон, един от друг по-тиранични, измъчили до такава степен цяла Италия, че походът на Сула срещу тях бил желан от всички. Защото вече не се считало за малко благо да сменят господаря си! „Бедствията докарали страната до такова положение — казва Плутарх, — че отчаяни от свободата, хората желаели някакво по-малко робство.“

Всички тези стари работи, които толкова напомнят на днешните, са много поучителни.

Всички знатни и видни граждани, сиреч аристократите и плутократите, тичали да намерят спасение в лагера на Сула. Там пожелал да отиде и младият Помпей. Но не като беглец, а като военачалник — като равен!

Помпей, както и всички, които са управлявали държавата, знаел тази неотменима догма: „Държавата, това съм аз!“, и я приложил много преди самият той да стане „държава“. Нямал още 23 години, когато се самопроизвел генерал! И издавал и свои заповеди до народа! И набирал войска „с меча си“! И вършел това в Южна Италия по времето на гражданската война и на всеобщата анархия, по времето на „всеки гледа да удари кьоравото“…