Костас Варналис - Диктаторите

Партите и арменците, които Крас отивал да смаже в собствените им земи, били не само най-войнствените народи в Азия, но и най-политичните. Били въоръжени до зъби, биели се яростно за родните си огнища срещу завоевателя и използували всички средства, позволени и непозволени (измами, шпиони, засади и др.), за да подмамят глупавия римлянин в една безбрежна пустиня и да го разгромят.

В началото успял да ограби Тенодоция, голям град в Осроин, в северната част на Месопотамия, и да продаде в робство жителите му. Ала за тази си безчовечна постъпка, израз на безчовечния римски завоевателен дух, Крас заплатил твърде скъпо, заплатил за греховете на всички римски пълководци дотогава.

Партите, посредством агентите си, които лековерният и маниакално славолюбив плутократ привлякъл за свои доверени съветници, го примамили във вътрешността на страната си, в една безбрежна пустиня без вода, дървета и планини, където конницата им можела да се разгърне нашироко, и там изклали 20 000 римляни и заловили в плен други 10 000 — между тях и сина на Крас, Поплий, и дори самия Крас.

Това било най-голямото поражение дотогава в историята на Рим. И Плутарх заключава меланхолично: „Това станало пример за повечето хора за изменчивостта на щастието, а за умните — пример за необмисленост и крайно честолюбие. Защото Крас не се задоволил с това, че бил по-знатен и по-силен от милиони други хора, и все смятал, че нямал нищо, след като всички признавали, че има двама души, които стоят над него — Помпей и Цезар.“

Луций Сергий Катилина е съвременник на Сула, Помпей, Цезар, Антоний, сиреч на всички онези, които с меча си са заграбвали върховната власт и със същия меч са пращали на другия свят хиляди хора.

Ала Катилина е най-оклеветеният „обществен враг“ в древния Рим. Всички, които са управлявали Рим от Сула насетне са били „обществени врагове“. Но щастието ги е съпровождало винаги. Били са победители! Докато Катилина е бил победен. Претърпял е неуспех, макар че е използувал и той, като Сула и съвременниците му и другите след тях, всички познати средства в областта на политиката. И станал изкупителната жертва в римската история, човекът, върху когото стоварили греховете на всички.

А историята му не е написана от самия него (както Сула и Цезар), нито от неговите хора, а от победителите и враговете му.

Салустий и Цицерон представят бунта на Катилина като някакъв заговор на злодеи, чиято единствена цел била избиването на граждани и заграбването на имуществата им! И все пак този заговор, като всички останали, е бил политически заговор. А що се отнася до избиването на граждани и заграбването на имуществата им, трябва да се каже, че Катилина само го е желаел, докато другите са го сторили. Там е разликата. Убийствата и грабежите не са били измислени от Катилина, а са били главното средство на политическия кариеризъм в онази епоха, и при това тези, които са се борели против него и са го убили и са разказали „историята“ му, не са били в никакъв случай по-добри от него, напротив — много по-лоши.

Затова трябва да бъдем резервирани и снизходителни спрямо този страшен Катилина. И най-вече, защото провалът на заговора му и смъртта му не донесли нищо добро на държавата. Напротив, политическата поквара и разпуснатостта на нравите още повече се усилили и увековечили, като по този начин подготвили почвата за възникването на самодържавието, а по-късно — и за разпадането на огромната империя.

Поквареният до мозъка на костите си Салустий седнал и написал „Заговорът на Катилина“. А Цицерон, този голям сребролюбец, държал „катилинските“ си речи в Сената. И двамата са майстори на стила и имат обиграни пера. И все пак от техните текстове не можем да разберем що за „страшен“ заговорник е бил Катилина, чието име е останало пословично в историята — символ на политическите гангстери за всички времена и страни.

В тези красиво написани и образцови в жанра си произведения на римската литература не виждаме като в огледало зловещия лик на Катилина, а зловещия лик на епохата и на враговете му.

Катилина бил благородник от старо и аристократично семейство. Родоначалникът на това семейство, Сергест, бил един от другарите на Еней — сиреч родоначалникът на семейството е бил и основоположник на Рим! Разбира се, тази подробност нямала историческо значение, ала имала психологическо… С подобни праотцовски легенди разни властолюбци се стремели да вземат властта в ръцете си, и онези, които успявали в това, или предците им били богове, или пък те самите ставали богове.