Костас Варналис - Диктаторите

Катилина, както ни го описва Салустий, бил изключителна личност: „Той притежаваше голяма физическа и умствена сила, но беше покварен по природа. Още от най-ранната му младост гражданските войни, с убийствата и грабежите си, бяха неговото забавление. С тях беше откърмен. Имаше желязно тяло, способно да издържа на студ, жега и безсъние до степен, която човек просто не може да си представи. Беше смел по дух, недоверчив и колеблив; умееше да лицемери и да прикрива всичко. Хвърляше око на чуждите богатства и пилееше своето. Пламенен в страстите и красноречив, но без никакъв здрав разум. Неукротимият му дух търсеше постоянно изключителни, невиждани, химерични неща. От деня, в който Луций Сула установи тиранията си, този човек бе обладан от манията да вземе в свои ръце върховната власт. И за да постигне тази си цел, той никак не подбираше средствата.“

Това обаче е не само портретът на Катилина, а портретът на всички патриции от онази епоха — на целия Рим! И ето какво казва още Салустий, без да крие, че не описва един-единствен човек, а цялата римска държава:

„Катилина вземаше пример от покварените нрави на една страна, която беше плячка на две смъртоносни и противоположни страсти — разточителството и користолюбието…“

И Салустий продължава: „Противоестествената любов, похищенията и всички онези изтънчени наслади бяха обладали до крайност душите на хората. Мъжете проституираха като жени, а жените не криеха позора си. Младите изяждаха бащиното си наследство, а сетне го удряха на грабеж…“

И Салустий продължава описанието на нравите на своето време: „Сред един такъв град, толкова огромен и толкова развратен, за Катилина не бе трудно да събере около себе си всички грехове и престъпления. И действително прелюбодейците, комарджиите, похитителите, всички покварени и «извратени» типове бяха пръснали на вятъра бащиното си наследство и бяха натрупали огромни дългове. А дълговете бяха направили, за да могат да откупят безчестията и престъпленията си. Освен това в Рим се бяха събрали отвред всички отцеубийци и светотатци, едни от тях бяха вече осъждани, а над други висеше опасността да бъдат осъдени; а също така и онези, които живееха от ръката си или от езика си, сиреч чрез убийства и лъжесвидетелствуване. Но при Катилина отиваха най-вече младежите. А Катилина даваше на едни жени, на други — коне, и т.н.“

След това описание на нравите на епохата и на привържениците на Катилина следва изводът, че той не е бил виновник за тази поквара, а само един вид организатор и частен случай на всеобщото разложение. Впрочем тъкмо от тази кал властолюбците набирали побойниците и убийците си.

Но в историята на Катилина Салустий прекалява с ораторствуването си. Привърженици на Катилина не са били тези, които той ни посочва, тоест каймакът на поквареното римско общество, а по-скоро недоволните от анархията, от унищожаването на демокрацията и от деспотизма на патрициите, с една дума, пострадалите от хищността и безсъвестността на патрициите. Катилина е бил по-скоро един народен водач, който е искал да смаже силата на олигархията, на рода и богатството, и да възвърне на народа предишното му чувство на сигурност и по-почтен начин на живот. Ето какво казал на народа Катилина, както донася за това самият Салустий.

„Откакто държавата падна в ръцете на патрициите, на тях плащат дан чуждите царе, управителите на областите и покорените народи… Те, патрициите, лапат обществените средства и си строят царски дворци… А на нас остават само съдебните процеси, присъдите, нещастията…“

С такива думи се е стремял Катилина да въодушеви последователите си. А пък и това, което казвал, не било лъжа. Но не бил нито първият, нито последният, който извършвал държавен преврат, за да вземе властта. А също така нито първият, нито последният, който, за да завземе властта, би извършил убийства и който и след завземането на властта би извършил убийства и… конфискации, за да я задържи в ръцете си. Така или иначе, не извършил нищо. И в това се състои грешката му. Но дори и да бе извършил, не би могъл да надмине Сула.

А че Салустий преувеличава нещата, се вижда и от следната „басня“, и човек може само да се чуди как така един сериозен историк е вярвал на такива скроени работи! „Разправят, че след като завършил речта си, за да свърже съучастниците си с ненарушима клетва, Катилина им дал да изпият по чаша вино, размесено с… човешка кръв!“ Нещо подобно ще кажат по-късно и за християните — че ядат деца, и за евреите — че пият човешка кръв!… Но и в наши дни победителите не казват по-добри неща за жертвите си!