Костас Варналис - Диктаторите

Плутарх обаче ни го описва малко по-различно. Наистина имал бяла и мека кожа, но не бил здрава натура. Страдал често от главоболие и имал епилептични кризи. Всичко това обаче не му пречело да се излага на всички опасности и трудности на военните походи. И войниците му го обичали и се възхищавали от него, защото знаели, че понасял всичко с мъжество и упоритост, които надвишавали силите му. Чрез дългите уморителни походи, оскъдната храна и лагерния живот под открито небе Цезар се мъчел да надмогне физическата си слабост.

Бил ненадминат ездач. Можел да препуска с отпуснати поводи, сиреч, без да ги държи, с ръце, поставени зад гърба си!

Бил винаги спокоен, ведър, в добро настроение и усмихнат и затова народът го обичал. Цицерон се уплашил от спокойната външност на една кипяща от честолюбиви замисли душа и пръв открил и предупредил, че под жизнерадостта и човеколюбието на Цезар се крие суров характер, който не би се поколебал пред нищо. Той казвал:

— Във всичките му мисли и политически планове съзирам тираничен дух. Но когато гледам така грижливо сресаните му коси и го гледам как се почесва с малкия си пръст, все ми се струва, че не е възможно един толкова изискан човек да си е наумил такова голямо зло: да унищожи обществения строй!

Цезар действително успявал да скрие плановете си, но не можел, пък и не се стараел да крие разпуснатите си нрави. Пръскал извънредно много пари, за да спечели благоразположението на народа. При това нямал пари — вземал ги в заем. Когато го назначили пропретор в Испания, дължал толкова много пари, че кредиторите му го сграбчили за яката, дето има една дума, и не го пускали да замине.

— Първо ще платиш!

Дължал 830 таланта, или около 35 милиона златни франка, а бил едва на 36 години! И тогава свръхбогаташът Крас, който предвиждал голямото бъдеще на Цезар, станал негов поръчител и така го пуснали да замине.

Казахме, че Цезар не криел разпуснатите си нрави. И защо да ги крие? Никой не ги е криел! Цялата аристокрация била безсрамна. А по-късно, по време на императорите, безсрамието ще стане правило! И не само не се криели един от друг, но всеки знаел пороците на другия.

Когато го назначили за управител на Галия, Цезар толкова се зарадвал, че се похвалил на неколцина сенатори:

— Отсега нататък ще ходя по главите на римляните.

— Но това ще бъде малко трудно за една… жена — отвърнал му някой, раздразнен от наглостта на заплахата.

— И Семирамида е била жена, но царувала над Асирия; и амазонките са били жени, но царували над по-голямата част от Азия.

И изрекъл тези думи, смеейки се и с такъв цинизъм, какъвто трудно бихме могли да открием другаде в древността.

Цезар бил една изключителна и гениална личност, изпълнена с крайни противоречия. Бил най-волевият човек, ала и най-отдаденият на насладите; най-далновидният политически ум и най-забърканият в сделки политик; най-храбрият и най-закаленият пълководец и най-женственото и натруфено конте; най-кроткият и най-суровият повелител; най-рафинираният аристократ и най-вулгарният събирач на гласове пред избори.

Ухажвал тълпите, за да има на своя страна народа. Но за да си набави необходимите средства, или вземал в заем огромни суми, или ограбвал провинциите. Вземал пари в заем, за да купи политическите длъжности, и обирал провинциите, за да устройва празненства на тълпите и да раздава жито, месо, дървено масло и пари.

Крайно безсъвестен, но изискан и в обноските си, и в речите си, и в писанията си. В речите и писанията си проявявал не само изяществото и изтънчеността на гръцката си култура, но и широта, и мъжество на мисълта.

Винаги проявявал лична заинтересованост и като пълководец, и като държавник. Оплячкосал Испания, за да се разплати с кредиторите си. Ограбил Лузитания (Португалия), макар че градовете й разтваряли с готовност вратите си пред него. В Галия обрал от храмовете най-ценните им дарове. Разрушил крепости и селища, не за назидание на другите, а единствено за грабеж.

Събрал несметно количество злато на кюлчета, а го продал в Галия и Италия на монети, сиреч по-скъпо, отколкото струвало. По време на първото си консулство взел от капитолийския храм три хиляди фунта злато, а на негово място по-късно сложил същото тегло позлатен бронз.

Продавал съюзничеството на Рим, продавал царства. Само от Птолемей Авлет, бащата на Клеопатра, взел шест хиляди таланта, за да го обяви чрез Сената за „покровителствуван от Рим“. Ето така Цезар си набавял пари, необходими му за зрелищата, които давал на народа, така се снабдявал със средства за триумфите си и за… гражданските си войни.