Костас Варналис - Диктаторите

Всичко това ни казва Светоний. И добавя и една друга подробност. Юлий Цезар се заел да завладее Англия единствено за да обере бисерите й. Луд бил да ги сграбчва в шепите си и да си играе с тях. И както разправят, веднъж купил един огромен бисер за осем милиона златни франка и го подарил на една жена.

Бил е страстен любител на скъпоценностите и на произведенията на изкуството. От всеки град, където минавал като военачалник, задигал най-хубавото — статуи и картини, млади роби и робини.

Но пръскал всички тези богатства със същата лекота, с която ги събирал: обаче само за своите политически интереси. Повечето от длъжностите, които е заемал, е получил срещу парите си, с други думи, купил ги е. А когато бил далеч от столицата, като управител на някоя провинция, подкупвал римските управници, за да го защищават, в случай че някой от враговете му би поискал да му навреди, възползувайки се от отсъствието му. И не само им плащал, но ги карал да подписват разписка, че са получили пари от него и за каква цел са ги получили, та по този начин да ги държи в ръцете си.

Когато станал за първи път консул (59 г. пр.н.е.), първата му демагогска постъпка била да раздаде земя на 20 000 ветерани и бедняци. Политическите му противници, и най-вече съконсулът му Бибул, оказали бясна съпротива. Тогава Цезар изпратил своите побойници в дома на Бибул и те го държали затворен там. И за да неутрализира и останалите, накарал някой си Ветий да заяви, че са му дали пари, за да убие Помпей и Цезар!

Ветий предал списъка на „заговорниците“, но без никакви доказателства. И понеже имало опасност машинацията да бъде разкрита, Цезар отровил Ветий и така разправията била прекратена.

Нека разгледаме сега баснословните му разходи, правени обаче винаги с демагогска цел. Но преди това е нужен един малък увод.

Цезар, Помпей и Крас образували първия си триумвират в 60 г. пр.н.е., а втория — в 56. А това значи, че тези трима най-силни политически мъже в Рим си поделили огромната римска държава. Цезар взел Галия, Помпей — Италия, а Крас — Азия. Ала Крас паднал убит, докато воювал с партите, и тогава другите двама, Помпей и Цезар, почнали да се дебнат кой да изяде другия и да остане единствен господар на света. Цезар изял Помпей. Това е втората гражданска война, траяла почти три години, от 48 до 45 пр.н.е.

След победите си Цезар си устроил в Рим пет невиждани дотогава триумфа. Раздал на всеки свой войник по 24 000 сестерции (около 5000 златни драхми); раздал на народа по десет медимни жито „на глава“, още по толкова дървено масло и по 400 сестерции. Опростил сумите за наем, които народът на Рим и на италийските провинции дължал. Раздал месо, и най-сетне дал угощения с 22 000 маси!

Освен тези разточителства устроил и празненства и зрелища, които стрували фантастични суми.

Организирал театрални представления на разни езици, гладиаторски игри и бой с диви зверове. В Рим се събрали толкова много хора, че нямало къде да спят и мнозина спели по улиците, а също така и мнозина умирали, задушени в блъсканицата на празненствата.

Изобщо имал много широка ръка. Пръскал парите, без да прави сметка. Всички банкрутирали и покварени хора, всички корабокрушенци в живота — и аристократи, и плебеи, търсели убежище при Цезар, за да ги спаси. И Цезар давал на всички. Давал и на освободените роби, и дори на самите роби, за да оказва влияние върху господарите им и да ги шпионира.

Издигал величествени обществени сгради, пазари, амфитеатри и други не само в Рим, но и в цяла Италия. Давал и от собствения си джоб, и от държавната хазна, без да пита никого. Издигал прекрасни паметници в двете Галии, „предалпийската“ и „задалпийската“, в Испания, в Гърция и в Азия. Възстановил Картаген, който Сципион бил опожарил, а също така и Коринт, опожарен от Момий.

Възнамерявал да прокопае Коринтския провлак, с което по-късно се заел Нерон. С тези си прояви на щедрост той се стремял да стане любимец на всички народи в империята. С други думи, искал да закрепи абсолютната си монархия не чрез страха, а чрез любовта на народите. И успял. Имал изключително обаяние, но никакви угризения на съвестта.

Това е едната страна на неговото лице, добрата. Но има и друга — лошата. Цезар бил безмилостен егоист. Всичките му действия имали само една подбуда — личния му интерес. И за постигането на целите си не се спирал пред нищо.

Повечето историци ни представят Цезар като някакъв герой, живял и загинал за най-възвишени човешки и патриотични идеали. Това е една традиция на историческия романтизъм, която се обяснява с възхищението, породено от гения на Цезар и от способността му да превръща в действителност, с риск на живота си, и най-невероятните си мечти.