Дан Милман - Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

— В крайна сметка, не — отвърна тя. — Всички пътища водят в една и съща посока. Но по една от тези пътеки можеш да стигнеш до зелена долина, по другата до скалист връх, а по третата — до тъмна гора. Не знаеш къде ще отведе тази или онази пътека. И въпреки това трябва да направиш избор.

Усмихнах й се.

— Имам чувството, че се опитваш да ми внушиш нещо.

— Избери една от пътеките и после ще говорим.

— Добре. Да тръгнем по тази — казах аз, посочвайки с ръка.

— Е? — рече тя, сякаш не ме беше чула. — Ще направиш ли избора си?

— Вече го направих. Избрах средната пътека. Тя отново заговори, сякаш останала глуха за думите ми.

— Времето ни заедно е ограничено, Страннико. Предлагам ти да вземеш решение и да потеглим на път.

— Но аз… — Изведнъж разбрах за какво говореше тя и тръгнах по средната пътека.

— Точно така! Законът на Избора ни казва, че решенията не се взимат с думи, а с действия. — Жената маг вдигна глава към небето и попита: — Виждаш ли онзи американски лешояд, който се носи плавно над нас? — Аз кимнах с глава, а тя коленичи на земята и ми посочи наблизо един паяк в паяжината си. — Подобно на реещата се във висините птица и малкото паяче долу, повечето създания на Земята разполагат с неголям брой възможности. Те действат по инстинкт и следват повика на природата си. Но ти притежаваш свободна воля — силата на избора. Животът ти е проявление на тази сила и съдбата ти се определя до голяма степен от решенията, които взимаш в този момент.

— Свободната воля — продължи тя, — означава, че можеш да избереш: да останеш верен на законите, които говорят от най-дълбоката ти интуитивна същност, или да позволиш на импулсите, страховете и навиците си да управляват живота ти. Ако понякога се противопоставяш или пренебрегваш Висшата Мъдрост заради моментното задоволство, последствията от решенията ти отново ще те върнат към Законите на Духа. Един наш избор ни води към слънчева пътека, а друг към препятствия и изпитания, които ни поучават и укрепват. Затова всички неща, които ни се случват, играят някаква специфична роля за нас.

— Не мога да кажа, че винаги към избирал посоките в живота си. Понякога по-скоро ми се е струвало, че се намесва съдбата.

— Повечето ни решения се ръководят от една подсъзнателна мъдрост. Твоят „вътрешен аз“ разполага с повече информация от съзнателния ти ум и затова понякога, без да знаеш защо, ти привличаш хора или случки, които не си искал съзнателно, но те са за твое най-висше добро и поука.

— А бедните, гладните и малтретираните? Да не би да искаш да кажеш, че по някакъв начин те сами избират да страдат?

Жената маг се спря и се загледа в тъмнеещите пред нас гори.

— Болката има много лица. Дори и богатите познават страданието. На нас не ни е дадено нищо друго освен да направим най-добрия избор при дадени обстоятелства — избор, ориентиран към живота, любовта, служенето на другите и връзката ни с тях. Но независимо от това, какво ти поднася живота, ти трябва да избереш как да откликнеш вътрешно. Можеш да се съпротивляваш и да негодуваш срещу онова, което те е сполетяло, да оплакваш съдбата си, а от друга страна можеш да го посрещнеш лице в лице, да го прегърнеш и разшириш съзнанието си, сливайки се с мига.

— А какво ще кажеш за онези, които избират страданията и неудобствата заради обичта си към някой друг?

— Ако доброволно решиш да отхвърлиш личните си пристрастия за доброто на децата си, в името на онези, които обичаш или просто заради другите, това може да се разглежда като съзнателна саможертва. Но ако се чувстваш като мъченик, явно е време да възприемеш друг поглед върху нещата. Поемането на твърде голяма отговорност за другите ги лишава от уроците, които произтичат от собствения им избор. Страдащите се нуждаят от нашето съчувствие и подкрепа, но ако сложим на плещите си техния товар, ние ги лишаваме от тяхната сила и самоуважение.

Останах замислен над думите й, докато продължавахме да се изкачваме мълчаливо по пътеката. След това се сетих да я попитам за нещо друго:

— Понякога си мисля… дали наистина съм постъпил правилно по отношение на връзките ми с хората и работата ми.

Моята спътничка ме прекъсна.

— Когато се прибереш у дома, ти предлагам да поискаш от жена си развод.

— Какво? Какви ги говориш?

— А защо да не се разведеш? Ти можеш да направиш това по всяко време. Просто се обади на адвокат…

Сега беше мой ред да я прекъсна.

— Не бих могъл да направя това!