Дан Милман: Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

— Някои закони — добави тя, — имат специално отношение към практичната страна на човешкия живот. Свещените книги и учения на религиите се докосват до тези велики истини — прости и могъщи принципи, за намиране на вътрешен мир в един труден свят. Онези, които следват законите, намират благоденствие и удовлетворение; другите, които ги пренебрегват или вървят срещу тях, се сблъскват с последствия, които ги поучават по време на тяхното пътуване и постепенно пробуждане, така че и те един ден да намерят мир в светлината на едно по-висше разбиране.

— Къде научи ти тези закони? — попитах аз.

— Те са у всеки от нас като огромно хранилище на интуитивната мъдрост. И могат да бъдат открити навсякъде в природата. — След това тя се изправи бързо и грациозно, тръгна към вратата и ми махна с ръка да я последвам. — Хайде, Страннико. Нека планините бъдат твоята класна стая.

Реших да запомня законите, на които жената маг навярно щеше да ме научи — тези съкровища, за които тя споменаваше — за да мога да ги споделя с децата си, а може би и с други хора, проявяващи интерес към тях. Но все още не бях започнал да разбирам тяхното истинско въздействие, сила и магия. Въпреки това знаех, че предстои да се случи нещо необичайно, когато пристъпих прага на колибата и открих, че съм на един хвърлей камък от едно голямо спокойно езеро, което не бях видял преди.

Бъди смирен, защото си направен от пръст.

Бъди благороден, защото си направен от звезди.

Вятърът духа от нея към нас и затова тя няма да усети присъствието ни — каза тихо жената маг и насочи вниманието ми към края на езерото, където някаква бяла птица стоеше на един крак, запазвайки съвършено равновесие. — Можеш ли да балансираш като тази чапла? — попита тя.

— Искаш да кажеш дали мога да стоя на един крак?

— Искам да кажа дали можеш да почувстваш онова, което чаплата чувства вътре в себе си . Можеш ли да останеш така спокоен във водовъртежа на всекидневието си?

— Да… може би… Не зная. Все още се опитвам да си обясня как се озовахме тук .

Тя повтори въпроса си:

— Не се случва често да изпитваш такъв покой, нали?

— Е, да, така е.

— Честен отговор и добра отправна точка — каза жената мъдрец и седна на една слънчева могилка с изглед към езерото. — Замислй се за миг колко важно е равновесието в естествения порядък на човешкия живот. Ние сме създания на умереността. Не можем да плуваме така добре като рибите, да бягаме така бързо като гепарда или да вдигаме такива големи тежести като горилата, но все пак притежаваме тези способности в някаква мярка, в равновесие.

Жената мъдрец посочи отново снежнобялата чапла, която продължаваше да стои неподвижно на брега на езерото.

— Всяко човешко тяло копнее за вътрешно равновесие и вътрешен мир и е силно, когато ги намери. Можеш ли да доловиш това в себе си сега?

Веднага щом докосна гърдите ми с длан, тялото ми бе обгърнато от дълбок мир и умът ми се успокои.

— Чувстваш го, нали? — прошепна тя.

— Да — отвърнах аз със сладостна въздишка.

— Това усещане за ведрина е отправна точка. То ще подсили твоето съзнание и ще отслаби поносимостта ти към липсата на равновесие, която обикновено те гнети.

— По какъв начин?

— Е, сигурно знаеш, че няма голяма полза да съветваш напрегнати хора да се успокоят, ако не познават усещането да бъдат „спокойни“. Но веднага щом изпитат състояние на дълбок покой, те вече имат отправна точка и след това могат лесно да доловят напрежението, когато то се зароди, и да направят необходимите стъпки, за да се освободят от него. И веднага щом узнаеш как изглежда истинското равновесие, ти започваш да откриваш дисбаланса във всяка една област от живота си. Това служи като автоматичен сигнал да се върнеш към центъра на равновесие вътре в себе си. Ти прилагаш Закона за Равновесието, отчитайки признаците на неравновесие.

— Нима всичко е толкова просто?

Тя се засмя.