Дан Милман: Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

— Как се наричаш сама себе си тогава?

— Едва ли се е случвало някога да се наричам някак — отвърна жената с усмивка. С това, изглежда, въпросът трябваше да се счита за приключен.

— Откъде си все пак?

— Осмелявам се да пътувам в миналото и бъдещето. Живея във вечното настояще. Ние двамата безброй пъти сме се изгубвали и намирали, отново и отново. Работила съм с теб в стари бензиностанции и сме се скитали заедно из тропическите гори на Хаваите. Живяла съм в големи градове. Седяла съм във високи дворци под сводести куполи, обшити със злато и сребро. Познавам утехата на огнището и дома, но и самотата на изгубения сред планините манастир. Работила съм сред прашни поля, наясно съм с рисковете и благата, които произтичат от смелите начинания, усещала съм върху гърба си студения бич на бедността. Вървяла съм под искрящите балдахини на звездите, сред сенките на лунни нощи. Пътувала съм по морета, печелила съм и съм губила богатства, била съм здрава и опустошена от болести, изпитвала съм болка и удоволствие. Откривала съм съкровища, които биха те заслепили — лъскави коприни, опали, големи колкото юмрук, и скъпоценни камъни, които сияят във всички възможни нюанси. Но аз ще споделя с теб най-големия от всички дарове, който покълва от умението да даваш и никога не изгубва блясъка си.

Докато говореше, гласът й се сля с гласа на Цялото Човечество, промени се, както се променя звукът на вятъра, проехтя по прашните коридори на историята и места с лъчезарна светлина.

— В света наистина има магия, Страннико. Смятам да споделя с теб тайните на алхимията.

— Като например как оловото се превръща в злато?

Тя се усмихна.

— Играта с минералите е просто трик на химика. Алхимията, за която говоря, може да превърне низшите елементи на живота ти — страховете, объркването, грижите и трудностите, които срещаш — в златото на свободата, яснотата, покоя и радостта. Тайните, които ще споделя с теб, са Законите на Духа.

— Ти споменаваш често „Духа“. Вярваш ли в Бог? Имаш ли религия? — попитах аз.

Тя се усмихна.

— Не е нужно да вярваш в слънцето, за да се порадваш на утринната топлина. Тя е просто очевидна. По този начин аз познавам Бог. А що се отнася до моята религия — продължи тя, загледана в далечината, сякаш си припомняше отминали времена, — била съм в бляскавите храмове на израилтяните и под възхитителните шпилове на джамиите на исляма; стояла съм на колене във величествени катедрали и съм се къпала в светлината на християнството; седяла съм потна в горещи колиби, предавайки лулата на мира; живяла съм като шаман сред саваните на Африка; потъвала съм в съзерцание в будистки храмове и съм вдишвала сладостния аромат на тамян край бреговете на Ганг. И навсякъде, във всички религии съм намирала същия този Дух — Божествената Воля, която се издига над времето, вярата и културите, откривайки универсалните закони, които са съкровището на Божественото.

— Можеш ли да ми кажеш нещо повече за тези закони? — попитах аз.

— Това смятам да направя — отвърна тя. — В мистерията на живота Вселената се управлява от закони толкова реални, колкото закона за гравитацията. Втъкани в тъканта на битието, отразяващи прастария Разум на Вселената, тези закони на Духа ръководят механиката на света — цветята, които устремяват главици към слънцето и вълните, които се стоварват с грохот върху брега. Те насочват движението на Земята, годишните времена и силите на природата. Дори галактиките танцуват в ритъма на техните песни.

Изведнъж се издигна облаче дим, чу се изпращяване и между нас пламна една купчинка от по-големи и по-малки клонки, струпани в кръгло огнище от камъни, сякаш огънят бе тръгнал от само себе си.

— Мерлин ме научи на това — каза тя с пламъчета в очите си. Въпреки страхопочитанието, което изпитвах към нея, в мен се обади един скептичен глас: „Е, може да е Мерлин, а може и да е газ за запалки“.

След това, докато гледахме как една тънка струйка дим преминава през сламения покрив на колибата, тя отново заговори:

— В законите на Духа се проявява вътрешният порядък и разумност на Вселената. Те са над концепциите, обичаите и вярванията. Те формират основата на всички морални системи на хората. Вечни като движението на планетите, законите намират приложение не само в механиката на природата, но и във всеки аспект на битието. Те могат да те преведат през плитчините и рифовете на твоя живот, тъй както звездите и компаса са направлявали някогашните моряци в техните морски пътешествия.