Дан Милман: Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

— Видя ли — каза жената маг. — Свикнал си с онова, което правиш обикновено, и то ти се струва нормално. Затова и не коригира мерника си в достатъчна степен. Точно по тази причина хората трудно променят навиците си и се учат толкова бавно. Този път бъди смел! Направи така, че при следващите два удара камъкът наистина да премине от дясната страна на дървото!

Така и сторих. Първият камък мина на метър вдясно. Същото се случи и с втория.

— Последен опит — казах аз нервно.

— Законът на Равновесието ще ти помогне — каза тя. — И аз също. — Жената ме поведе към дървото, докато накрая се озовах само на пет крачки от него. — Никой не е казал, че трябва да си правиш живота толкова труден — рече тя с усмивка. — Ако ти се стори, че си твърде далече, просто се приближи достатъчно и това е.

Засмях се и уцелих дървото точно в средата.

След това отново тръгнахме по пътеката, която следваше брега на езерото, и докато вървяхме, жената мъдрец заговори за една друга страна на закона.

— Равновесието започва с дишането — каза тя. — Вдишването и издишването са част от първичния ритъм на живота. Когато си поемаш въздух, намираш вдъхновение, а като го изпуснеш — облекчение. Вдишване и издишване — раждане и смърт с всеки следващ дъх.

— Почувствай сега дишането си — продължи жената маг. — Обърни внимание, че когато ритъмът му е смутен, същото се случва и с емоциите ти. Затова, когато изпиташ гняв, приеми го изцяло и върни равновесието на дъха си. Когато те налегне мъка, прегърни я нежно и върни равновесието на дъха си. Когато усетиш, че те обзема страх, отнеси се с уважение към него и дишай дълбоко, за да намериш отново равновесието си.

— Когато издишваш, ти даваш; когато вдишваш, приемаш. Ако получиш повече, отколкото си дал, ти чувстваш това неравновесие като необходимост да се отплатиш по някакъв начин и да затвориш кръга на взаимоотношенията си. Ако даваш повече, отколкото си получил, се чувстваш изчерпан и накрая вече нямаш нищо за даване.

— Чел съм за светци, които са дали много и са получили много малко.

— Може и така да изглежда на пръв поглед, но тези същества изпитват изобилна радост, любов и благодарност — отговори тя. — Законът за Равновесието гласи, че онези, които раздават с пълни шепи любов и великодушие, получават щедра отплата.

Докато се изкачвахме нагоре по хълмовете по една тясна виеща се пътека, аз си спомних нещо, което тя бе казала скоро след срещата ни.

— Още в самото начало ти спомена, че се нуждаеш от помощта ми — подех аз, — във връзка с някаква мисия.

— Сега тече подготовката ти — напомни ми тя. — Първо научи урока на бялата чапла. Намери равновесието в живота си и във всички останали неща. Отдавай почит на този закон и следвай стъпките на мъдрите. Изследвай човешкия опит, но тъй като крайностите обикновено пораждат напрежение, винаги се връщай към златната среда, търси средния път. Нека действията и думите ти да изплуват леко, като смяната на годишните времена. В това състояние на вътрешно равновесие ще намериш яснота и душевен мир.

Думите на жената маг заглъхнаха. Ние продължихме нагоре по хълма и аз хвърлих един последен поглед към бялата чапла, която все още стоеше в съвършен покой на брега на езерото.

Пешком и с леко сърце поемам по широкия път — свободен и здрав… А светът е пред мен и дългата кафява пътека води натам, накъдето реша.

Огледалната повърхност на езерото, блестяща като полирано стъкло, постепенно се отдалечи и след това изчезна, докато се изкачвахме по едно малко възвишение. Малко по-късно пътечката се разшири и се разклони в три различни посоки.

— Ти ще бъдеш водач за известно време — каза жената маг.

— Но аз не зная къде отиваме. Тя ме погледна и се усмихна.

— Това е интересно мнение, Страннико, но според мен ти винаги си знаел къде отиваш, независимо дали си го съзнавал, или не. И така, коя пътека избираш?

— Има ли някакво значение?