Марио Пузо - Кръстникът

— Искам да кажа, че той уби мъжа на сестра си. Сега разбираш ли? — Тя замълча. — И ме излъга.

Двамата дълго вървяха в мълчание. Най-после Хейгън каза:

— В същност няма начин, по който да установиш, че всичко това е вярно. Но просто заради самия спор, нека приемем, че е вярно. Запомни — не казвам, че е вярно. Но какво ще кажеш ако се опитам да оправдая онова, което той е извършил. По-скоро да дам някакво приемливо оправдание?

Кей го погледна с презрение:

— Сега за първи път те виждам в ролята на адвокат, Том. И не си на висота като такъв.

Хейгън се ухили:

— Добре. Но само ме изслушай. Ами ако Карло наистина е причина Сони да бъде очистен, като го е предал? А ако боят, нанесен от Карло на Кони, е бил замислен нарочно, за да изведат Сони навън, защото са знаели, че той ще тръгне по шосето Джоунс Бийч? А ако на Карло са му платили, за да помогне да бъде убит Сони? Какво би мислила тогава?

Кей не отговори. Хейгън продължи:

— И какво ще кажеш, ако разбереш, че Корлеоне, великият човек, не е могъл да се застави да извърши онова, което е трябвало — да отмъсти за смъртта на сина си, като убие мъжа на своята дъщеря? Какво Ще кажеш, ако това в крайна сметка му е дошло доста много дори на него и е направил Майкъл свой наследник, знаейки, че Майкъл ще поеме този товар от неговите плещи, че ще поеме тази вина?

— Всичко беше вече минало — каза Кей, а в очите й бликнаха сълзи. — Всички бяха щастливи. Защо не простиха на Карло? Защо всичко не продължеше така и всички не забравеха?

Тя беше тръгнала през една ливада към засенчен от дърветата поток. Хейгън седна сред високата трева и въздъхна. Той се огледа, въздъхна отново и рече:

— В този свят човек би могъл да го направи.

Кей каза:

— Той не е същият човек, за когото се омъжих. Хейгън се изсмя:

— Ако беше същият, сега щеше да е мъртъв. Сега ти щеше да си вдовица. Нямаше да имаш никакви проблеми.

Кей се стресна:

— Какво, по дяволите, значи това? Том, хайде поне веднъж в живота си говори направо. Аз зная, че Майкъл не може, но ти не си сицилианец, ти можеш да кажеш истината на една жена, можеш да се държиш с нея като с равен, като с човешко същество.

Последва дълга пауза. Хейгън поклати глава:

— Ти си разбрала Майк погрешно. Вбесила си се, защото те е излъгал. Е, добре, но той те предупреди да не го питаш за неговата работа. Вбесила си се, защото е станал кръстник на момчето на Карло. Но ти го накара да го направи. В същност това беше правилен ход от негова страна, ако искаше да предприеме действия срещу Карло. Класическият тактически ход за спечелване на доверието на жертвата. — Хейгън й се усмихна мрачно: — Това достатъчно прям разговор ли е за теб? — Кей беше навела глава.

Хейгън продължи:

— Ще ти кажа още някои неща. След смъртта на дон Корлеоне Майк беше обречен на смърт. И знаеш ли кой го обрече? Тесио. Затова Тесио трябваше да бъде убит. И Карло трябваше да бъде убит. Защото предателството не може да бъде простено. Майкъл можеше да им прости, но хората никога не си прощават и затова са винаги опасни. Майкъл много обичаше Тесио. Той обича сестра си. Но той трябваше да не изпълни дълга си към теб и своите деца, към цялото семейство, към мен и моето семейство, ако оставеше Тесио и Карло да се отърват ненаказани. През целия ни живот те щяха да бъдат заплаха за нас.

Кей го слушаше, а по лицето й се стичаха сълзи.

— За да ми кажеш това ли те изпрати Майкъл тук?

Хейгън я погледна с нескрита изненада.

— Не — каза той. — Нареди ми да ти предам, че можеш да имаш всичко, каквото пожелаеш, и да правиш всичко, каквото искаш, щом се грижиш добре за децата. — Хейгън се усмихна. — Той поръча да ти кажа, че ти си неговият дон. Това е само шега.

Кей сложи ръката си на рамото на Хейгън:

— Но той не ти нареди да ми кажеш всичко това, нали? Хейгън се поколеба за миг, сякаш спореше със себе си дали да й каже една последна истина.

— Ти все още не разбираш — каза той. — Ако споделиш с Майкъл какво съм ти казал днес, с мен е свършено. — Той отново замълча. — Ти и твоите деца сте единствените хора на тази земя, на които той не би могъл да навреди.

Изминаха пет дълги минути, преди Кей да стане от тревата; двамата тръгнаха обратно към къщи. Когато бяха вече почти стигнали, Кей попита Хейгън:

— Ще можеш ли след вечеря да ни закараш с децата до Ню Йорк с твоята кола?

— Затова съм дошъл — отвърна Хейгън.

Седмица след като се беше върнала при Майкъл, тя отиде при един свещеник, който й даде нужните напътствия за приемане на католическата вяра.