Марио Пузо - Кръстникът

За част от секундата дребният довереник с лице на пор разбра всичко. И го прие. За миг почувствува физическа слабост, но после се съвзе. Той се обърна към Хейгън:

— Кажи на Майк, че всичко беше бизнес, аз винаги съм го харесвал.

Хейгън кимна:

— На него това му е ясно.

Тесио замълча за миг, после тихо попита:

— Том, не можеш ли да ме измъкнеш? Заради старата ни дружба?

Хейгън поклати глава.

— Не мога — рече той.

Той видя как телохранителите заобиколиха Тесио и го отведоха в чакащата кола. Почувствува, че леко му се догади. Тесио беше най-добрият воин в семейство Корлеоне; старият дон беше разчитал на него повече, отколкото на всеки друг, с изключение на Лука Брази.

Карло Рици, който все още чакаше да бъде повикан за срещата си с Майкъл, се разтревожи от всички тези пристигания и заминавания. Очевидно ставаше нещо голямо и изглеждаше, сякаш той щеше да бъде оставен настрана. Изгарящ от нетърпение, той се обади на Майкъл по телефона. Един от телохранителите вдигна слушалката, отиде да повика Майкъл и се върна със съобщението, че Майкъл искал Карло да стои мирно и че скоро сам ще отиде при него.

Карло отново се обади на любовницата си и й каза, че е сигурен, че ще може да я заведе по-късно на вечеря и ще прекара нощта с нея. Майкъл беше обещал, че ще му се обади скоро, а каквото и да имаше да му казва, нямаше да му отнеме повече от час-два. След това щяха да му са необходими четиридесет минути, за да стигне до Уестбъри. Ставаше. Той я увери, че ще успее и с нежни приказки я придума да не му се сърди. Когато затвори телефона, реши да се облече за излизане, за да си спести времето после. Тъкмо беше си облякъл чиста риза, и на вратата се почука. Той набързо размисли и реши, че Майкъл се е опитал да му се обади по телефона, но след като е давал все заето, е изпратил човек да го повика. Отиде до вратата и я отвори. Внезапно почувствува как цялото му тяло отмалява от ужасен сковаващ страх. На вратата стоеше Майкъл Корлеоне, а лицето му беше като лицето на смъртта, което Карло Рици толкова често сънуваше.

Зад Майкъл Корлеоне стояха Хейгън и Роко Лампоне. Те изглеждаха сериозни, като хора, които с крайно нежелание бяха дошли да съобщят лоша вест на свой приятел. Тримата влязоха в къщата и Карло Рици ги заведе в хола. Съвзел се от първия си шок, той помисли, че е получил нервен пристъп. Но от думите на Майкъл му стана наистина лошо, наистина му се догади.

— Ти трябва да отговаряш за Сантино — каза Майкъл.

Карло не отговори, направи се, че не разбира. Хейгън и Лампоне се бяха разделили и бяха застанали в противоположните ъгли на стаята. Карло и Майкъл стояха лице срещу лице.

— Ти предаде Сони на хората на Барзини — каза Майкъл с безизразен глас. — С онзи малък фарс, който си разиграл с моята сестра. Барзини ли те избудалка, че можеш да измамиш някого от нашето семейство?

Карло Рици заговори от ужас, без достойнство, без каквато и да е гордост:

— Кълна се, че съм невинен. Кълна се в децата си, че съм невинен. Майк, не прави това с мен, моля те, Майк, не прави това с мен.

Майкъл тихо каза:

— Барзини е мъртъв. Също и Филип Таталия. Тази вечер искам да разчистя сметките на семейството с всички. Затова не ми казвай, че си невинен. По-добре ще е да си признаеш онова, което си извърщил.

Хейгън и Лампоне се втренчиха в Майкъл с учудване. Те бяха смятали, че Майкъл не е стигнал още баща си. Защо се опитваше да накара този предател да признае вината си? Тя беше вече доказана — дотолкова, доколкото подобно нещо можеше да бъде доказано. Ясно беше защо: Майкъл още не беше съвсем сигурен в правото си, все още се страхуваше да не постъпи несправедливо, все още се тревожеше за онази незначителна несигурност, която можеше да бъде заличена само с едно признание на Карло Рици.

Рици не даваше никакъв отговор. Майкъл продължи почти любезно:

— Не се плаши толкова. Мислиш ли, че ще направя сестра си вдовица? Мислиш ли, че ще направя племенниците си сираци? В края на краищата аз съм кръстник на едно от децата ти. Не, твоето наказание ще бъде, че няма да ти бъде позволено да останеш на работа в семейството. Изпращам те със самолет за Вегас при жена ти и децата ти и искам да останеш там. Ще изпращам на Кони пари. Това е всичко. Но не продължавай да твърдиш, че си невинен, не ме оскърбявай, като ме смяташ за глупав, и не ме ядосвай. Кой се свърза с теб, Таталия или Барзини?

В своята болезнена надежда за живот, в обзелото го сладко облекчение, че няма да бъде убит, Карло Рици промърмори: