Марио Пузо - Кръстникът

В този последен ден Кей Адамс Корлеоне се събуди на зазоряване. Тя чу откъм уличката шума на моторите на камионите. Камионите, които щяха да изпразнят от мебели всичките къщи. Семейство Корлеоне щеше да отлети обратно за Лас Вегас следобед, включително и мама Корлеоне.

Когато Кей излезе от банята, Майкъл се беше облегнал на възглавницата и пушеше цигара.

— Защо, по дяволите, трябва да ходиш на църква всяка сутрин? — попита той. — Нямам нищо против да ходиш в неделя, но защо, по дяволите, ходиш и през седмицата? И ти си същата като майка ми. — Той се присегна в тъмното и запали нощната лампа.

Кей седна на края на леглото да опъне чорапите си.

— Така са новопокръстените католици — каза тя. — Вземаме всичко по-сернозно.

Майкъл се присегна да я докосне по бедрото, по топлата кожа там, където свършваха найлоновите чорапи.

— Недей — каза тя. — Днес ще се причестявам.

Когато тя стана от леглото, той не се опита да я задържи. Леко усмихнат, само каза:

— Щом като си толкова стриктна католичка, защо позволяваш на децата да пропускат така често службите?

Тя се почувствува неудобно, остана нащрек. Той я изучаваше с онзи поглед, който тя тайно наричаше „погледа на дона“.

— Има много време — каза тя. — Когато се върнем в къщи, ще ги накарам да ходят по-често.

Преди да излезе, тя го целуна за довиждане. Навън въздухът беше вече започнал да става топъл. Лятното слънце изгряващо на изток, беше червено. Кей тръгна към колата си, паркирана близо до портала. Мама Корлеоне, в траур на вдовица, седеше вече вътре и я чакаше. Това им беше станало навик — всяка заран да ходят заедно на утринна служба.

Кей целуна набръчканата буза на старата жена, а после седна зад волана. Мама Корлеоне я попита подозрително:

— Закуси ли?

— Не, не съм — отвърна Кей.

Църквата изглеждаше малка и самотна в ранното утринно слънце. Прозорците й с витражи предпазваха вътрешността й от горещината, там беше хладно, място за почивка. Кей помогна на свекърва си да изкачи белите каменни стъпала и после я остави да върви пред нея. Старата жена предпочиташе пейките отпред, близо до олтара. Кей остана на стълбите още малко. Тя винаги се бавеше в този последен миг, винаги малко се страхуваше.

Най-после влезе в прохладния мрак. Натопи върха на пръстите си в светената вода и се прекръсти, като едва докосна с мокрите си пръсти пресъхналите си устни. Пред светиите блещукаха свещи с червена светлина, Христос беше на своя кръст. Кей преви коляно, преди да влезе в своя ред, а после коленичи на твърдата дъска пред пейката, за да чака да я повикат за причастие. Тя наведе глава, сякаш се молеше, но не беше още съвсем подготвена за молитва.

Само тук, в тези тъмни сводести църкви, тя си позволяваше да мисли за другия живот на мъжа си. За онази ужасна нощ преди година, когато той съзнателно беше използувал цялото им доверие и любов един към друг, за да я накара да повярва в лъжата му, че не е убил мъжа на сестра си.

Тя го беше напуснала заради тази лъжа, а не заради деянието му. На следващата сутрин беше взела децата със себе си и беше отишла при родителите си в Ню Хампшър. Без да каже нито дума на когото и да било, без в действителност да знае какво точно смята да предприеме. Майкъл веднага беше разбрал. Беше й се обадил първия ден, а после я беше оставил на мира. Измина седмица, преди лимузината на Том Хейгън от Ню Йорк да спре пред дома й.

Тя прекара един дълъг и ужасен следобед с Том Хейгън, най-ужасния следобед в живота си. Отидоха да се разходят в гората извън малкото градче и Хейгън не се държа много мило.

Кей сгреши, опитвайки се да се държи грубо и пренебрежително, роля, която не й подхождаше.

— Майк те изпрати да ме заплашваш, така ли? — попита тя. — Очаквах от колата да слязат някои от „момчетата“ с техните автомати, за да ме накарат да се върна.

За първи път, откакто го познаваше, тя видя Хейгън ядосан. Той грубо каза:

— Това е най-голямата глупост, която някога съм чувал. Никога не съм очаквал такава хлапашка постъпка от жена като теб. Хайде, Кей, стегни се.

— Добре — каза тя.

Те вървяха по тревясалия селски път. Хейгън тихо попита:

— Защо избяга? Кей отговори:

— Защото Майкъл ме излъга. Защото ме изигра, когато стана кръстник на момчето на Кони. Той ми изневери. Не мога да обичам такъв човек. Не мога да преживея това. Не мога да го оставя да бъде баща на моите деца.

— Не разбирам за какво говориш — каза Хейгън. Тя се обърна към него с нескрита ярост: