Марио Пузо - Кръстникът

Не разбираха ли тези хора, че човекът вътре умира, и то в мъчителни болки? Много по-добре щеше да бъде, ако всички го оставеха да умре спокойно.

— Само най-близките от семейството — каза той със своя безкрайно любезен глас.

Учуди се, когато съпругата и дъщерите се обърнаха към ниския, набит мъж, облечен в непохватно ушит смокинг, сякаш за да чуят неговото решение.

Набитият мъж заговори. В гласа му имаше съвсем незначителни следи от италиански акцент.

— Скъпи докторе — каза дон Корлеоне, — вярно ли е, че той умира?

— Да — каза доктор Кенеди.

— В такъв случай вие не можете да направите нищо повече за него — каза дон Корлеоне. — Ще поемем този товар върху себе си. Ние ще го успокоим. Ще затворим очите му. Ще го погребем и ще плачем на гроба му, а после ще се порижим за неговата съпруга и дъщерите му.

Като чу тези думи, казани съвсем открито, принуждавайки я да разбере истината, госпожа Абандандо се разплака.

Доктор Кенеди сви рамене. Невъзможно бе да обясни на тези селяни. В същото време той призна грубата истина в думите на мъжа. Неговата роля бе изиграна. Все още безкрайно любезен, той каза:

— Моля, почакайте, докато сестрата ви позволи да влезете. Тя трябва да извърши още няколко необходими процедури на пациента.

Той се отдалечичнадолу по коридора с развяна бяла престилка.

Сестрата се върна в стаята и те зачакаха. Най-после се появи отново, като държаше вратата отворена да влязат. Тя пошепна:

— Унесен е от болките и треската, затова моля да не го вълнувате. С изключение на съпругата, другите могат да останат в стаята само няколко минути.

Тя позна Джони Фонтейн, когато той мина покрай нея, и очите й се разшириха. В знак на благодарност той й хвърли лека усмивка и тя се втренчи в него с неприкрито желание. Той я заведе в списъка за евентуални справки и последва останалите в стаята на болния.

Абандандо се бе борил дълго със смъртта и сега, вече победен, лежеше изтощен на повдигнатото легло. Станал беше кожа и кости, а онова, което преди беше, буйна черна коса, сега се бе превърнало в противни сплъстени кичури. Дон Корлеоне каза весело:

— Абандандо, скъпи приятелю, Довел съм синовете си да те уважат и представи си, даже Джони е пристигнал чак от Холивуд.

Умиращият човек с благодарност повдигна трескавите си очи към дон Корлеоне. Той остави младите мъже да стиснат кокалестата му ръка в своите пълни ръце. Съпругата и дъщерите му се наредиха покрай леглото, като го целуваха по бузата и подред стискаха другата му ръка.

Дон Корлеоне стисна ръката на стария си приятел. Той каза успокоително:

— Бързай да оздравееш и ще направим заедно едно пътуване до Италия, до нашето родно село. Ще играем с дървени топки пред пивницата, както някога са игради бащите ни.

Умиращият поклати глава. Той махна на младите мъже и семейството си да се отдръпнат настрана, а с другата кокалеста ръка се вкопчи в дон Корлеоне. Опита се да каже нещо. Дон Корлеоне наведе глава, после седна на стола до леглото. Абандандо ломотеше нещо за тяхното детство. После неговите черни като въглени очи станаха лукави. Той зашепна. Дон Корлеоне се наведе по-близо. Другите в стаята се удивиха, като видяха, че сълзи се стичат по бузите на дон Корлеоне, когато той поклати отрицателно рлава. Треперещият глас стана по-силен и изпълни стаята. С мъчително, свръхчовешко усилие Абандандо повдигна глава от възглавницата си и с невиждащи очи посочи с пръст дон Корлеоне.

— Кръстник, кръстник — викаше той напосоки, — спаси ме от смъртта, моля те. Плътта изгаря и се стопява от костите ми и чувствувам как червеи изяждат мозъка ми. Кръстник, излекувай ме, ти имаш тази власт, изсуши сълзите в очите на бедната ми жена. В Корлеоне играехме заедно като деца. Ще позволиш ли сега да умра? Страхувам се от ада заради греховете си.

Дон Корлеоне мълчеше. Абандандо продължи:

— Днес е сватбата на дъщеря ти, не можеш да ми откажеш.

Дон Корлеоне заговори спокойно и сериозно, за да проникнат думите му през това богохулническо бълнуване.

— Стари приятелю — каза той, — нямам тази власт. По вярвай ми, ако я имах, щях да съм по-милостив дори от бога. Не се страхувай от смъртта и от ада. Ще наредя да отслужват литургия за душата ти всяка сутрин и всяка вечер. Жена ти и децата ти ще се молят за теб. Нима господ ще те накаже след толкова много молби за милост?

Изпитото лице доби коварно изражение, което беше противно. Абандандо каза лукаво:

— Значи всичко е уредено!