Марио Пузо - Кръстникът

— Хубав подарък ли изпрати?

Хейгън направи ефектна гримаса на одобрение, типично италианска, но необичайна за неговото немско-ирландско лице:

— Старинен предмет от сребро, много ценен. Децата могат да го продадат за най-малко един бон. Сенаторът е изгубил доста време, докато намери най-подходящото нещо. За хора като него това е много по-важно, отколкото цената.

Дон Корлеоне не скри задоволството си, че толкова го-лям човек като сенатора е показал такова уважение към него. Сенаторът, както и Лука Брази, бяха сред основните колела в изградената от дон Корлеоне машина на властта и с този подарък той също засвидетелствуваше още веднъж своята преданост.

Когато Джони Фонтейн се появи в градината, Кей Адамс гс позна веднага. Тя бе наистина удивена.

— Никога не си ми казвал, че семейството ти се познава с Джони Фонтейн — каза тя. — Сега вече съм сигурна, че ще се оженя за теб.

— Искаш ли да те запозная? — попита Майкъл.

— Не сега — отговори Кей и въздъхна. — Бях влюбена в него три години. Винаги идвах в Ню Йорк, когато пееше в зала „Капитол“ и не ми оставаше глас от викане. Беше чудесен.

— Ще го видим по-късно — каза Майкъл.

Когато Джони свърши с пеенето и изчезна в къщата с дон Корлеоне, Кей се обърна към Майкъл дяволито:

— А сега не се опитвай да ми кажеш, че голяма кинозвезда като Джони Фонтейн ще иска услуга от баща ти.

— Той е кръщелник на баща ми — каза Майкъл. — И ако не беше баща ми, можеше и да не бъде голяма кинозвезда днес.

Кей Адамс се засмя от удоволствие:

— Още една страшна история. Майкъл поклати отрицателно глава:

— Тази не мога да ти я разкажа — каза той.

— О, довери ми се — помоли го тя.

И той й разказа. Разказа й я, без да става смешен. Разказа и я без гордост. Без никакви обяснения — освен това, че преди осем години баща му бил по-буен и тъй като работата засягала кръщелника му, дон Корлеоне я счел за въпрос на чест, засягащ го лично.

Историята бе разказана набързо. Преди осем години, когато пеел с един известен танцов оркестър, Джони Фонтейн постигнал изключителен успех. Станал най-голямата атракция на радиото. За нещастие ръководителят на оркестъра — добре известна личност в шоубизнеса на име Лес Хали — накарал Джони да подпише личен контракт за пет години. Това било обикновена практика в шоубизнеса. По този начин Лес Хали можел да продава Джони и да прибира по-голямата част от парите.

Дон Корлеоне се включил лично в преговорите. Предложил на Лес Хали двайсет хиляди долара, за да освободи Джони Фонтейн от личния му договор. Хали предложил да взима само петдесет процента от печалбата на Джони. Дон Корлеоне се развеселил. Той смъкнал предложената от него сума от двайсет на десет хиляди долара. Ръководителят на оркестъра — очевидно човек, незапознат с нищо извън света на своя шоубизнес, не схванал значението на предлаганата му по-малка сума. Отказал.

На следващия ден дон Корлеоне отишъл лично да посети ръководителя на оркестъра. Завел със себе си двамата свои най-добри приятели, Абандандо, който бил неговият consigliori, и Лука Брази. Без никакви други свидетели, дон Корлеоне убедил Лес Хали да подпише документ, с който се отказвал от всичките си права над Джони Фонтейн срещу заплащане в чек на стойност десет хиляди долара. Дон Корлеоне постигнал това, като насочил пистолет в челото на ръководителя на оркестъра, уверявайки го най-сериозно, че точно след една минута върху този документ ще останат или подписът му, или неговият мозък. Лес Хали подписал. Дон Корлеоне прибрал пистолета си и подал чека.

Останалото беше вече известно. Джони Фонтейн продължил да пее и станал най-голямата сензация в страната. Направил мюзикъли в Холивуд, които донесли на студиото му цяло състояние. Плочите му донесли милиони долари. После се развел с жена си — неговата младежка любов, и изоставил двете си деца, за да се ожени за най-бляскавата руса кинозвезда. Скоро обаче разбрал, че е курва. Започнал да пие, да играе комар, да ходи по жени. Загубил гласа си. Плочите му вече не се продавали. Студиото не подновило договора му. И ето сега той се връща при кръстника си.

Кей каза замислено:

— Сигурен ли си, че не ревнуваш баща си? Всичко, което ми разказа за него, показва, че прави неща все за другите. Трябва да е много добродушен. — Тя се засмя пресилено. — Въпреки че методите му не са съвсем законни.

Майкъл въздъхна.

— Предполагам, че наистина така звучи, но нека ти кажа още нещо. Знаеш ли за изследователите на Арктика, които оставят след себе си складове с провизии, разпръснати по целия път към Северния полюс? Просто така, в случай че един ден им потрябват. Това представляват и услугите на баща ми. Един дек той ще почука на вратата на всеки един от тези хора и най-добре за тях ще е да му отворят.