Марио Пузо - Кръстникът

Когато дон Корлеоне отговори, гласът му бе студен и в него нямаше утеха.

— Ти богохулстваш. Примири се.

Абандандо падна върху възглавницата. Очите му загубиха дивия си блясък, породен от надеждата. Сестрата се върна в стаята и съвсем делово започна да ги избутва навън. Дон Корлеоне стана, но Абандандо протегна ръката си.

— Кръстник — каза той, — остани тук с мен и ми помогни да посрещна смъртта. Навярно ако тя те види до мен, ще се уплаши и ще ме остави на мира. Или може би ще кажеш няколко думи, ще дръпнеш конците, а?

Умиращият намигна, сякаш се подиграваше на дон Корлеоне, но сега в същност не говореше сериозно.

— В края на краищата вие сте кръвни братя.

После, сякаш страхувайки се, че дон Корлеоне ще се обиди, той сграбчи ръката му.

— Остани с мен, позволи ми да държа ръката ти. Ще надхитрим тази мръсница, както сме надхитрявали и много други. Кръстник, не ме предавай.

Дон Корлеоне махна да отпрати, другите от стаята. Те излязоха. Той взе изнемощялата ръка на Абандандо в своите две широки длани. Нежно, успокояващо, той окуражаваше своя приятел, докато чакаха заедно смъртта. Сякаш дон Корлеоне наистина можеше да измъкне живота на Абандандо от ръцете на тази най-отвратителна и престъпна предателка на човека.

За Кони Корлеоне сватбеният ден завърши добре. Карло Рици изпълни задълженията си на младоженец умело и с жар, подклаждан от съдържанието на сватбеното портмоне на младоженката, сумата в което възлизаше на повече от двайсет хиляди долара. Все пак младоженката се раздели с много по-голяма охота с девствеността си, отколкото с портмонето. За последното той трябваше да посини едното й око.

Сигурна, че ще й определи среща, Луси Мансини чакаше Сони Корлеоне да и се обади в дома й. Накрая тя позвъни у тях, но когато чу да отговаря женски глас, затвори телефона. Тя не можеше да знае, че почти всички на сватбата бяха забелязали нейното и на Сони отсъствие през фаталния половин час и че клюката, че Сони Корлеоне си е намерил нова жертва и е свършил онази работа с кумата на сестра си, вече се разпространява.

Америго Бонасера сънуваше кошмари. В съня си той видя как дон Корлеоне — с кепе, работен комбинезон и големи ръкавици — разтоварва пред неговата зала за покойници надупчени от куршуми трупове и крещи: „Помни, Америго, на никого нито дума и бързо да ги погребеш.“ Той стенеше в съня си толкова високо и продължително, че жена му го разтърси, за да го събуди.

— Ох, що за човек си? — измърмори тя. — Да сънуваш кошмари след сватба?

Кей Адамс бе съпроводена до своя хотел в Ню Йорк от Поли Гато и Клеменза. Колата беше голяма, луксозна, караше я Гато. Клеменза седна отзад, а на Кей предложиха мястото отпред. И двамата мъже й се сториха страшно екзотични. Говореха като филмови герои от Бруклин; и двамата се отнасяха към нея с прекалена изисканост. По време на пътуването размени по няколко думи с тях и се учуди, когато заговориха за Майкъл с нескрита обич и уважение. Той й бе дал да разбере, че е чужд в света на баща си. А сега Клеменза я уверяваше със своя хриптящ гърлен глас, че Стария смята. Майкъл за най-добрия от синовете си, този, който сигурно ще наследи семейния бизнес.

— Какъв е този бизнес? — попита съвсем естествено Кей.

Поли Гато й хвърли бърз поглед, докато завиваше. Клеменза възкликна учудено зад нея:

— Майк не ви ли е казал? Господин Корлеоне е най-големият вносител на италиански зехтин в Щатите. Сега, когато войната свърши, бизнесът може много да се разрасне. Ще има нужда от умни мъже като Майк.

В хотела Клеменза настоя да отиде с нея до рецепцията. Когато тя отказа, той просто й заяви:

— Шефът нареди лично да се уверя, че сте се прибрали без произшествия. Трябва да го изпълня.

Като получи ключа от стаята си, той я придружи до асансьора и я почака, докато се качи. Тя му махна, усмихвайки се, и бе изненадана, когато той й отвърна с усмивка, изразяваща истинско удоволствие. Добре беше, че не го видя как се върна при администратора на хотела и попита:

— Под какво име е записана?

Администраторът погледна Клеменза студено. Клеменза подхвърли към служителя смачканата зелена хартийка, която държеше в ръка, онзи я взе и веднага каза:

— Господин и госпожа Майкъл Корлеоне. Когато бяха отново в колата, Поли Гато каза:

— Хубава дама.

Клеменза изпъшка:

— Майк я сваля. — А може, мислеше си той, действително да са женени. — Ела да ме вземеш рано сутринта — каза той на Поли Гато. — Хейгън има за нас някаква работа, която трябва веднага да се свърши.