Марио Пузо - Кръстникът

Джони Фонтейн не можеше напълно да повярва, че дон Корлеоне разполага с толкова власт. Но кръстникът му никога не бе казвал, че нещо може да бъде направено, без то да стане.

— Този човек е личен приятел на Едгар Хувър — каза Джони. — Не може дори да му повишиш глас.

— Той е бизнесмен — любезно каза Дон Корлеоне. — Ще му направя предложение, което няма да може да отхвърли.

— Вече е много късно — каза Джони. — Всички договори са подписани и снимките започват след една седмица. Абсолютно невъзможно е.

Дон Корлеоне отвърна:

— Иди, иди на празненството. Приятелите ти те чакат. Остави всичко на мен. — Той избута Джони Фонтейн от стаята.

Хейгън седеше на бюрото и си вземаше бележки. Дон Корлеоне пое дълбоко въздух, въздъхна и попита:

— Има ли още нещо?

— Не може повече да отлагаме срещата със Солоцо. Ще трябва да го приемете тази седмица. — Хейгън държеше писалката си върху календара.

Дон Корлеоне сви рамене:

— Сега вече сватбата мина и може да насрочиш срещата за когато пожелаеш.

За Хейгън този отговор значеше две неща. Най-важното, че отговорът, даден на Върджил Солоцо, ще бъде „не“. И второ, че дон Корлеоне, който бе отказал да отговори преди сватбата на дъщеря си, очаква неговото „не“ да им създаде неприятности.

Той попита предпазливо:

— Да наредя ли на Клеменза да изпрати няколко души да живеят в къщата?

Дон Корлеоне отговори нетърпеливо:

— Защо? Не отговорих преди сватбата, защото на голям ден като този не бива да има облаци дори в далечината. Освен това трябваше предварително да зная за какво иска да разговаряме. Сега вече зная. Това, което ще предложи, е нечестно.

Хейгън попита:

— Значи ще откажете? — Когато дон Корлеоне кимна, Хейгън каза: — Мисля, че преди да дадете отговора си, това трябва да се обсъди от всички, от цялото семейство.

Дон Корлеоне се засмя:

— Така ли? Добре, ще го обсъдим. Когато се върнеш от Калифорния. Искам утре да заминеш за там и да уредиш работата на Джони. Срещни се с този филмов туз. И кажи на Солоцо, че ще го приема, когато се върнеш от Калифорния. Има ли още нещо?

Хейгън сдържано каза:

— Обадиха се от болницата. Consigliori Абандандо е на смъртно легло и няма да издържи до сутринта. Семейството му е било помолено да отиде там и да чака.

През изминалата година, откакто ракът бе приковал Абандандо на болнично легло, поста на consigliori заемаше Хейгън. Сега той очакваше да чуе от дон Корлеоне, че остава на този пост завинаги. Шансът не беше на негова страна. По традиция толкова висок пост се даваше само на човек, на когото и двамата родители са италианци. Вече имаше неприятности във връзка с временното му заемане на длъжността. Освен това беше едва трийсет и пет годишен и както обикновено се предполага, недостатъчно възрастен, за да е добил необходимия опит и умения, за да бъде добър consigliori.

Но дон Корлеоне не го насърчи. Той само попита:

— Кога заминават дъщеря ми с младоженеца? Хейгън погледна часовника си:

— След няколко минути ще разрежат тортата и после до половин час тръгват. — Това му напомни нещо друго. — А, за вашия нов зет. Ще му поверим ли нещо важно в семейството?

Беше изненадан от енергичността на отговора:

— Никога. — Дон Корлеоне удари по масата с дланта си. — Никога. Дайте му нещо, с което да живее, добре да живее. Но никога не допускайте да узнае нещо за семейния бизнес. Кажете и на другите, на Сони, Фредо, Клеменза. — Дон Корлеоне млъкна. — Уведомете синовете ми, и тримата, че ще ме придружат до болницата, за да видим бедния Абандандо. Искам да му засвидетелствуват своето последно уважение. Кажи на Фреди да докара голямата кола и попитай Джони дали ще дойде с нас. Ще ми направи особено голяма услуга. — Той забеляза, че Хейгън го гледа въпросително. — Искам да заминеш за Калифорния тази вечер. Няма да имаш време да отидеш да видиш Абандандо. Но не заминавай, преди да съм се върнал от болницата и да съм разговарял с теб. Разбрано ли е?

— Разбрано — каза Хейгън. — Кога трябва да ви чака Фредо с колата?

— Когато гостите си отидат — каза дон Корлеоне. — Абандандо ще ме дочака.

— Обади се сенаторът — каза Хейгън. — Извинява се, че не е дошъл лично, и се надява, че ще го разберете. Вероятно има пред вид тези двамата от ФБР, които записваха регистрационните номера от отсрещната страна на улицата. Но изпрати подаръка си по специален куриер.

Дон Корлеоне кимна. Не намери за необходимо да споменава, че самият той бе предупредил сенатора да не идва.