Марио Пузо - Кръстникът

— Джони, дошъл е на сватбата. Какво ви казвах? Хейгън отиде към прозореца.

— Наистина е кръщелникът ви — каза той на дон Корлеоне. — Да го доведа ли тук?

— Не — каза дон Корлеоне, — нека хората му се порадват. Да дойде, когато свърши. — Той се усмихна на Хейгън. — Виждаш ли? Той е добър кръщелник.

Хейгън почувствува пристъп на ревност и сухо каза:

— Изминаха две години. Сигурно има неприятности и иска да му помогнете.

— А при кого да отиде, ако не при кръстника си? — попита дон Корлеоне.

Първа видя Джони Фонтейн да влиза в градината Кони Корлеоне. Тя забрави за своето достойнство на младоженка и изпищя: „Джони“. После се хвърли в прегръдките му. Той я притисна здраво, целуна я по устата, а ръката му остана на кръста й, докато другите идваха да го поздравяват. Всички бяха негови стари приятели, хора, с които бе израснал в Уест Сайд. После Кони го повлече към новия си съпруг. Джони с удивление забеляза, че русият млад мъж бе малко огорчен от това, че не е вече център на внимание. С цялата си чаровност той стисна ръка на младоженеца и вдигна тост в негова чест с чаша вино.

От подиума на оркестъра се обади познат глас:

— Защо не ни изпееш една песен, Джони?

Той погледна нагоре и видя Нино Валенти да му се усмихва. Джони Фонтейн скочи на подиума и сграбчи Нино в прегръдка. Преди години двамата бяха неразделни, бяха пели заедно, заедно бяха излизали с момичета, докато Джони започна да става известен и да пее по радиото. След като бе отишъл в Холивуд да се снима във филми, Джони няколко пъти се бе обаждал на Нино, просто да си поговорят и бе обещал да му осигури ангажимент като певец в някой клуб. Но не го бе сторил. Сега, като видя Нино и неговата весела, подигравателна и пиянска усмивка, цялата му обич се възвърна.

Нино започна да дрънка на мандолината. Джони Фонтейн сложи ръка на рамото му.

— Това е за младоженката — каза той и като удари с крак, запя думите на една вулгарна сицилианска любовна песен. Докато той пееше, Нино правеше многозначителни движения с тялото си. Младоженката се изчерви горделиво, а тълпата от гости изрева от задоволство. Още преди края на песента всички вече тропаха с крака и крещяха няколкото закачливи и двусмислени думи, с които завършваше всеки куплет. Накрая не спряха да ръкопляскат; докато Джони не се изкашля, за да запее друга песен.

Всички се гордееха с него. Той бе излязъл от тяхната среда и бе станал известен певец, кинозвезда и спеше с най-търсените жени в света. Но все пак бе уважил своя кръстник, като бе пропътувал три хиляди мили, за да присъствува на сватбата. И още обичаше старите си приятели като Нино Валенти. Мнозина от присъствуващите тук бяха виждали Джони и Нино да пеят заедно още като момчета, когато никой и не помисляше, че Джони Фонтейн ще се издигне толкова, че да държи сърцата на петдесет милиона жени в ръцете си.

Джони Фонтейн се наведе и повдигна младоженката на подиума, така че Кони застана между него и Нино. Двамата, мъже се наведоха с лице един към друг, и Нино издрънка още няколко пронизващи акорда на мандолината. Това бе техен стар номер: мнимо съперничество и ухажване, в което използуваха гласовете си като мечове, като всеки от тях последователно изкрещяваше по един куплет. Възможно най-учтиво Джони позволи гласа на Нино да заглуши неговия, позволи Нино да вземе младоженката от ръката му, позволи му да мине към последния победоносен куплет, докато собственият му глас замря. От всички присъствуващи на сватбата се изтръгнаха викове на одобрение, а тримата накрая се прегърнаха. Гостите молеха за още една песен.

Само дон Корлеоне, който стоеше на страничния вход на къщата, чувствуваше, че нещо не е в ред. Весело, с престорено добро настроение, като внимаваше да не обиди гостите си, той извика:

— Кръщелникът ми е изминал три хиляди мили, за да ни уважи, но никой не се сеща да му предложи нещо за пиене.

В същия миг дузина ръце с пълни чаши с вино се протегнаха към Джони Фонтейн. Той отпи от всички по малко и се втурна към кръстника си да го прегърне. Докато правеше това, той пошепна нещо на ухото му. Дон Корлеоне го отведе в къщата.

Том Хейгън подаде ръка, когато Джони влезе в стаята. Джони се ръкува и каза: „Как си Том?“, но без обичайния си чар, който се дължеше на искреното му сърдечно отношение към хората. Хейгън остана малко засегнат от тази въздържаност, но не се обиди. Това също влизаше в задължението му на пръв помощник на дона.

Джони Фонтейн се обърна към дон Корлеоне: