Марио Пузо - Кръстникът

На вратата се почука и двама келнери вкараха вътре количка, претрупана с храна и сребърен сервиз за кафе. Джони се облегна назад и запали цигара:

— Значи ти спасяваш живота на хората. Тогава как се случи така, че започна да правиш криминални аборти?

Луси се обади за пръв път:

— Искал да помага на момичетата, които имали неприятности и можели да се самоубият или да извършат нещо опасно, за да се отърват от бебето.

Джулс се усмихна и въздъхна:

— Не е чак толкова просто. Накрая станах хирург. Имам златни ръце, както се казва. Но бях толкова добър, че се изплаших. Отварям корема на някой нещастник и разбирам, че ще умре. Оперирам и знам, че ракът или туморът пак ще се появи, но ги изпращам в къщи с усмивка и куп лъжи. Идва някоя жена и аз й отрязвам едната гърда. След година тя идва отново и аз й отрязвам и другата. След още една година изстъргвам вътрешностите й, както човек изстъргва семената на пъпеш. И след всичко това тя умира. Междувременно съпрузите им звънят и питат: „Какви са резултатите от тестовете? Какви са резултатите от тестовете?“ Затова си взех още една секретарка, да отговаря на тези обаждания. Виждах пациентката едва когато беше напълно подготвена за преглед, изследвания или операция. Прекарвах възможно най-малко време с жертвата, защото в края на краищата бях зает човек. Позволявах на съпруга да поговори с мен само две минути. „Това е краят“, казвам аз. А те никога не чуваха тази последна дума. Разбираха какво значи, но не я чуваха. В началото си помислих, че несъзнателно казвам последната дума по-тихо, затова започнах съзнателно да я казвам по-силно. Но и тогава не я чуваха. Един човек дори ми рече: „Какво, по дяволите, искате да кажете с вашето «Това е раят»?“ — Джулс се разсмя — Краят, раят, по дяволите. Започнах да правя аборти. Приятно и лесно, всички са щастливи, все едно да измиеш чиниите и да оставиш мивката чиста. Това беше моята стихия. Харесваше ми, страшно ми харесваше да правя аборти. Не смятам, че двумесечният зародиш е човешко същество, така че нямах задръжки. Помагах на млади момичета и омъжени жени, които имаха неприятности, печелех добри пари. Не бях на предната линия. Когато ме хванаха, се почувствувах като дезертьор, когото са арестували. Но имах късмет, един мой приятел задвижи някакви връзки и ме измъкна, но големите болници не ме допускаха да оперирам. И затова съм тук. Отново давам съвети, които пренебрегват, също както преди.

— Аз не ги пренебрегвам — каза Джони Фонтейн. — Премислям нещата.

Най-после Луси смени темата на разговора:

— Какво правиш в Лас Вегас, Джони? Почиваш си от задълженията ти на голяма филмова клечка или работиш?

Джони поклати глава:

— Майк Корлеоне иска да се видим и да поговорим. Довечера пристига със самолет заедно с Том Хейгън. Том каза, че ще се срещнат и с теб, Луси. Знаеш ли за какво е всичко това?

Луси поклати глава:

— Ще вечеряме всички заедно утре вечер. И Фреди също. Мисля, че може да е във връзка с хотела. Напоследък казиното работи на загуба, което е нежелателно. Може би дон Корлеоне иска Майк да провери какво става.

— Чух, че Майк най-после си е оправил лицето — каза Джони.

Луси се засмя:

— Предполагам, че Кей го е убедила да го стори. Той не искаше да го направи, когато се ожениха. Чудя се защо. Изглеждаше толкова ужасно и носът му течеше непрекъснато. Отдавна трябваше да го направи. — Тя замълча за малко. — Джулс беше повикан от семейство Корлеоне да присъствува на операцията. Използуваха го като консултант и наблюдател.

Джони кимна и сухо каза:

— Аз го препоръчах.

— Така ли! — изненада се Луси. — Както и да е, Майк каза, че иска да направи нещо за Джулс. Затова ни събира на вечеря утре.

Джулс замислено каза:

— Той не се доверява на никого. Предупреди ме да следя какво прави всеки. Операцията беше съвсем елементарна, нищо особено. Всеки компетентен човек можеше да я извърши.

От спалнята се чу шум и те погледнаха към завесата. Нино отново беше дошъл в съзнание. Джони отиде и седна до него, а Джулс и Луси застанаха в долния край на леглото. Нино едва-едва им се усмихна:

— Добре, ще престана да се правя на много умен. Наистина се чувствувам ужасно. Джони, спомняш ли си, какво се случи почти преди година, когато бяхме с онези две мадами в Палм Спрингс? Кълна ти се, че не те ревнувах за онова, което се случи. Бях щастлив. Вярваш ли ми, Джони? Джони успокоително каза:

— Разбира се, Нино, вярвам ти.

Луси и Джулс се спогледаха. От всичко, което бяха чули и знаеха за Джони Фонтейн, изглеждаше невероятно той да отнеме момичето на близък приятел като Нино. И защо Нино казваше, че не го е ревнувал, чак година след това? Една и съща мисъл мина през ума и на двамата, че Нино романтично иска да умре от пиене, защото някое момиче го е изоставило заради Джони Фонтейн.