Марио Пузо - Кръстникът

Нино продължи да печели и след третия тур даде на келнерката знак с пръст. Тя отиде до барчето в дъното на стаята и му донесе неговото любимо ръжено уиски във водна чаша. Нино взе чашата и я премести в другата си ръка, за да може да прегърне келнерката.

— Седни при мен, сладурче, и изиграй няколко ръце. Донеси ми щастие.

Келнерката беше много красиво момиче, но Джони виждаше, че тя е само една професионалиста, без нищо човешко в нея, въпреки че се стараеше да не изглежда такава. Усмихваше се на Нино, но устата и в същност беше зейнала за един от онези жълти чипове. По дяволите, помисли си Джони, защо да не получи и тя нещичко? Само съжаляваше, че Нино не получава нещо по-добро за парите си.

Нино остави келнерката да играе следващите турове, после й даде един чип и я тупна по задника, за да я отпрати от масата. Джони й направи знак да му донесе чаша уиски. Тя го направи, но така, сякаш играеше най-драматичния момент в най-драматичния филм, правен някога. Сега тя съсредоточи всичките си усилия да очарова великия Джони Фонтейн. Насили очите си да заискрят от желание, походката й беше възможно най-сексапилната, устата й беше съвсем леко разтворена, сякаш готова да захапе най-близкостоящата част на очевидния обект на своята страст. Приличаше на разгонено женско животно, но в действията й имаше преднамереност. Джони Фонтейн си помисли: Боже господи, и тя е като всички. Така действуваха всички жени, които искаха да го заведат в леглото си. Този подход имаше успех само когато беше прекалено пиян, но сега той не беше пиян. Хвърли на момичето една от своите прочути усмивки и каза: „Благодаря, сладурче.“ Момичето го погледна и разтегна устните си в благодарствена усмивка, очите й съвсем се замъглиха, тялото й се напрегна, цялото й туловище се изви леко назад чак до дългите тънки крака, обути в мрежести чорапи. Сякаш тялото й се разтърсваше от огромно напрежение, гърдите се издигаха, напъваха нейната тънка и пестеливо скроена блузка до скъсване. После цялото и тяло леко потръпна и издаде едва ли не някакъв сексуален звук. Цялостното впечатление беше на жена, която получава оргазъм, само защото Джони Фонтейн й се е усмихнал и й е казал „Благодаря, сладурче.“ Беше изиграно много добре. Беше изиграно по-добре от всеки друг път. Но той вече знаеше, че всичко е изкуствено. И знаеше с абсолютна сигурност, че курвите, които правят това, не ги бива в леглото.

Той я наблюдаваше как се връща на мястото си, докато пиеше бавно уискито. Не му се гледаше този малък трик отново. Тази вечер не беше в настроение за такива неща.

Това се случи час преди Нино Валенти да припадне. Отначало той започна да се накланя, политна назад и щеше да се строполи от стола право на пода. Но супервайзърът и помощниникът на крупието бяха нащрек още след като политна и го уловиха, преди да бе паднал на пода. Те го вдигнаха и го занесоха през дръпнатите завеси в спалнята.

Джони наблюдаваше как келнерката помага на двамата мъже да съблекат Нино и да го мушнат под завивките на леглото. Супервайзърът броеше чиповете на Нино и си записваше нещо в тефтерчето, след което се погрижи за чиповете на крупието върху масата. Джони го попита:

— От колко време продължава това? Супервайзърът сви рамене:

— Тази вечер припадна рано. Първия път извикахме лекар, той оправи господин Валенти и го посмъмри. После Нино ни нареди да не викаме лекар, ако припадъкът се повтори, само да го сложим в леглото и щял да е добре на сутринта. Така и правехме. Той е голям късметлия, тази вечер пак спечели, почти три бона.

Джони Фонтейн каза:

— Сега ще извикаме вашия лекар, ясно ли ти е. Прати някой в казиното, ако трябва.

Изминаха повече от петнайсет минути, преди Джулс Сигал да дойде в апартамента. Джони с раздразнение забеляза, че този човек никога не изглеждаше като лекар. Тази вечер беше облечен с плетено синьо поло и носеше бели кожени обувки на бос крак. Изглеждаше ужасно смешен с традиционната черна лекарска чанта. Джони го запита:

— Що не си носиш багажа в сак за голф?

Джулс се засмя с разбиране:

— Да, тази чанта е истинско бреме. Изкарва акъла на хората. Във всеки случай трябва да й сменят цвета.

Той отиде до леглото на Нино. Отвори чантата си и се обърна към Джони:

— Благодаря за чека, който ми изпрати за консултацията. Беше прекалено щедър. Не съм направил чак толкова за теб.

— Наистина не си — каза Джони. — Както и да е, няма значение, стара работа. Какво му е на Нино?

Джулс пъргаво преслуша сърцето, премери пулса и кръвното налягане. Извади спринцовка от чантата си, боцна ловко иглата в ръката на Нино и натисна буталото. Спящото лице на Нино загуби восъчната си бледост и бузите му поруменяха, сякаш кръвта беше започнала да пулсира по-бързо.