Марио Пузо - Кръстникът

Джони му се усмихваше: бяха му дали да разбере на този ужасен доктор. Изведнъж Нино се задъха, лицето му посиня той не можеше да си поеме дъх и се задушаваше. Тялото му се мяташе нагоре като риба на сухо, лицето му сега се наля с кръв, а очите му се опулиха. Джулс застана от другата страна на леглото срещу Джони и Луси. Той улови Нино за врата, за да не мърда, и мушна иглата в рамото, съвсем близо до врата. Нино се отпусна в ръцете му, тялото му престана да се мята и след малко легна тежко на възглавницата. Очите му се затвориха и той заспа.

Джони, Луси и Джулс се върнаха в онази част на апартамента, която изпълняваше ролята на хол, и седнаха около огромната тежка маса за кафе. Луси вдигна един от синьозелените телефони и поръча да донесат кафе и храна. Джони беше отишъл до барчето и си сипваше чаша алкохол.

— Знаеше ли, че реакцията от уискито ще бъде такава? — попита Джони.

Джулс сви рамене:

— Бях съвсем сигурен.

Джони сопнато попита:

— Тогава защо не ме предупреди?

— Предупредих те — рече Джулс.

— Не ме предупреди както трябва — каза Джони вбесен. — Ти наистина си ужасен лекар. От нищо не ти пука. Казваш ми да пратя Нино в лудницата и дори не си правиш труда да употребиш по-деликатна дума като санаториум. На теб ти харесва да работиш хората, нали?

Луси беше навела поглед към скута си. Джулс продължаваше да се усмихва на Фонтейн:

— Нищо нямаше да те спре да дадеш тази чаша на Нино. Ти искаше да покажеш, че не намираш за нужно да се вслушаш в моите предупреждения и нареждания. Спомняш ли си, когато ми предложи да стана твой личен лекар след онази история с гърлото? Отказах, защото знаех, че никога няма да можем да мелем заедно. Един лекар се мисли за господ-бог, той е най-висшият духовник в съвременното общество, това е една ст наградите му. Но ти никога нямаше да се отнасяш с мен така. За теб щях да бъда господ-лакей. Като онези, които тип хората като теб имате в Холивуд. Впрочем, откъде ги намирате тези типове? За бога, наистина ли нищо не знаят или просто не им пука? Сигурно знаят какво става с Нино, но му дават всевъзможни лекарства само за да го поддържат. Носят лъскави костюми и те целуват по задника, защото си влиятелен човек в киното, а ти ги смяташ за велики лекари. „Това е шоубизнес, докторе, бъди по-мил.“ Нали така? Но на тях не им пука дали ще живееш, или ще пукнеш. Е, а моето малко хоби, колкото и непростимо да е то, е да правя всичко възможно хората да живеят. Позволих ти да дадеш на Нино да пие, за да ти покажа какво може да му се случи. — Джулс се наведе към Джони Фонтейн, а гласът му беше все така спокоен и безучастен. — Приятелят ти е почти свършил. Разбираш ли това? За него няма шанс без лечение и строг медицински надзор. Кръвното му налягане, диабетът и лошите му навици могат всеки момент да предизвикат кръвоизлив в главния мозък. Мозъкът му ще се скапе. Така достатъчно ясно ли ти е? Вярно е, казах лудница. Но искам да разбереш какво е необходимо. Защото иначе няма да се помръднеш. Ще ти го кажа направо. Можеш да спасиш живота на приятеля си, ако го накараш да постъпи в психиатрия. В противен случай можеш да се сбогуваш с него.

Луси прошепна:

— Джулс, скъпи, не бъди толкова груб. Просто му обясни.

Джулс стана. Джони Фонтейн забеляза със задоволство, че обичайното му спокойствие го е напуснало. Гласът му не беше вече така безпристрастен и сдържан.

— Мислиш ли, че за пръв път ми се налага да говоря с хора като теб в подобни ситуации? — попита Джулс. — Вършех го всеки ден. Луси ме моли да не бъда толкова груб, но тя не знае какво говори. Знаеш ли, все повтарях на хората: „Не яжте толкова много, защото ще умрете, не пушете толкова много, защото ще умрете, не работете толкова много, защото ще умрете, не пийте толкова много, защото ще умрете.“ Никой не иска да ме чуе. И знаеш ли защо? Защото не им казвам „Ще умрете утре.“ Е, добре, мога да ти кажа, че на Нино нищо не му пречи да умре и утре. — Той отиде до барчето и си сипа още уиски и се обърна пак. — Е, ще накараш ли Нино да постъпи в психиатрия?

Джони отговори:

— Не зная.

Джулс изпи бързо чашата си до барчето и отново я напълни, след което се обърна към Джони:

— Знаеш ли, странно нещо, човек може да умре от пушене, може да умре от преяждане. Но всичко това се смята за нормално. Единственото нещо, което човек според медицината не може да си причини, е да умре от секс, а тъкмо там се поставят всякакви прегради. — Той замълча, за да допие чашата си. — Но дори сексът създава неприятности, поне на жените. Имах пациентки, които не трябваше да имат повече деца. „Опасно е“, им казвах. „Можете да умрете“, им казвах. И само след месец ми цъфват с порозовели лица и ми заявяват: „Докторе, мисля, че съм бременна“, а аз съм абсолютно убеден, че това ще ги убие. „Нали ви казах, че е опасно?“ — викам им. В онези години не можех да владея гласа си. А те ми се усмихват и ми казват: „Но ние с моя мъж сме католици.“