Марио Пузо - Кръстникът

— Много прост случай — каза Джулс оживено. — Имах възможност да го прегледам и да направя някои изследвания в началото, когато дойде тук и припадна. Наредих да го преместят в болница, преди да дойде в съзнание. Има диабет, в лека форма, получен късно и устойчив, който не представлява никаква опасност, ако човек се лекува, пази диета и всичко останало. Но той упорито не му обръща внимание. Освен това твърдо е решил да умре от пиене. Черният му дроб е разрушен, а и мозъкът му отива натам. В момента е в лека диабетична кома. Моят съвет е да го пратите на лечение.

Джони почувствува, че му олеква. Значи не беше много сериозно; Нино само трябваше да се погрижи за себе си.

— Имаш пред вид някое заведение за алкохолици ли? — попита Джони.

Джулс отиде до барчето в далечния ъгъл на стаята и си сипа едно уиски.

— Не — рече той. — Имам пред вид да го затворят в лудница.

— Не ставай смешен — каза Джони.

— Не се шегувам — заяви Джулс. — Не разбирам много от психиатрия, но имам известна представа, защото е част от занаята ми. Твоят приятел Нино може да се възстанови, стига черният му дроб да не е съсипан напълно, което в същност не можем да узнаем преди аутопсията. Но истинското му заболяване е в главата. В същност него не го интересува дали ще умре, възможно е дори да иска да се самоубие по този начин. Докато не се излекува това, за него няма никаква надежда. Затова те съветвам да го пратиш в психиатрията, където ще може да бъде подложен на необходимата психотерапия.

На вратата ce почука и Джони отиде да види кой е. Беше Луси Мансини. Тя прегърна Джони и го целуна:

— Джони, толков е хубаво, че те виждам — каза тя.

— Отдавна не сме се виждали — каза Джони Фонтейн. Той забеляза, че Луси се е променила. Беше достатъчно поотслабнала, дрехите й бяха далеч по-хубави и и стояха по-добре. Прическата отиваше на лицето й — беше късо подстригана като момче. Изглеждаше по-млада и по-хубава от когато и да било и през главата му мина мисълта, че тя може да му прави компания тук, във Вегас. Щеше да му бъде много приятно да се движи с такава мадама. Но преди да пусне в ход чара си, той си спомни, че тя е гадже на доктора. Значи нямаше да стане. Усмихна й се само като приятел и попита:

— Какво търсиш в апартамента на Нино посред нощ? Тя го тупна по рамото:

— Чух, че Нино е болен и че Джулс е тук. Исках само да видя дали не мога да помогна с нещо. Нино е добре, нали?

— Разбира се — каза Джони. — Ще се оправи. Джулс Сигал се беше проснал на дивана.

— Хич го няма — обади се той. — Предлагам ви да останем тук, докато той дойде в съзнание. И после всички да го убедим да постъпи в психиатрия. Луси, ти си му симпатична, може би ще можеш да помогнеш. А ти, Джони, ако си му истински приятел, ще ни подкрепиш. В противен случай съвсем скоро черният дроб на Нино ще бъде експонат № 1 в някоя университетска лаборатория.

Джони се засегна от пренебрежителното отношение на доктора. За какъв, по дяволите, се мислеше? Тъкмо понечи да му отговори и от леглото се чу гласът на Нино:

— Хей, стари приятелю, сипи ми една чашка.

Нино беше седнал в леглото. Той се ухили на Луси и й викна:

— Хей, сладурче, ела при стария Нино. — И разтвори широко ръцете си. Луси седна на края на леглото и го прегърна. Странно, но Нино не изглеждаше зле сега, държеше се почти нормално.

Нино щракна с пръсти:

— Хайде, Джони, дай ми една чашка. Нощта още не е почнала. Къде, по дяволите, ми е игралната маса?

Джулс отпи голяма глътка от своята чаша и каза на Нино:

— Не бива да пиеш. Твоят лекар ти забранява. Нино се намръщи:

— Майната му на моя лекар. — Но после на лицето му се изписа театрално разкаяние. — Хей, Джулс, ти ли си бе? Ти ли си моят доктор? Нямах пред вид теб, стари приятелю. Джони, дай ми една чашка или аз сам ще стана да си взема. — Джони сви рамене и тръгна към барчето. Джулс заяви с безучастен глас:

— Казаха, че той не бива да пие.

Джони знаеше защо се дразни от Джулс. Гласът на лекаря беше винаги спокоен, никога не наблягаше на думите, независимо от това колко злокобни бяха, гласът му винаги оставаше тих и овладян. Ако отправяше някакво предупреждение, то се съдържаше само в думите, самият глас оставаше неутрален, сякаш не го беше грижа. Точно това вбеси Джони и го накара да занесе на Нино водната чаша с уиски. Преди да му я подаде, той се обърна към Джулс:

— Една чаша няма да го убие, нали?

— Не, няма да го убие — отговори Джулс спокойно. Луси му хвърли тревожен поглед, понечи да каже нещо, но после замълча. Междувременно Нино взе чашата и я изля в гърлото си.