Филип Пулман - Острият кинжал

Но споменът го беше накарал да застане нащрек и това го спаси от падане. Той реши да се брани и вкара в действие коленете, главата, юмруците и ръцете си.

„Нещото“ се оказа момиче горе-долу на неговата възраст, зло като оса, ръмжащо, с мръсни окъсани дрехи и тънки голи крайници.

То осъзна кой е насреща му кажи-речи в същия момент, отблъсна се от голата му гръд и отскочи в тъмния ъгъл на площадката, където се притаи като дебнеща котка. За негово изумление обаче отнякъде се взе и истинска котка — свирепа и дива, висока почти до коленете на момичето, с настръхнала козина, оголени зъби и навирена опашка.

Непознатата докосна с ръка гърба на котката и облиза сухите си устни, като през това време дебнеше всяко негово движение. Уил бавно се изправи.

— Коя си ти?

— Лира Златоуста — отвърна момичето.

— Тук ли живееш?

— Не!

— Тогава какво е това място? Този град?

— Не знам.

— Откъде идваш?

— От моя свят. Свързан е с този. Къде ти е демонът?

Очите на Уил се разшириха. В този миг забеляза, че с котката става нещо невероятно. Тя скочи в ръцете на момичето и формата й мигновено се промени. Сега беше хермелин с кремавобели гушка и коремче, който го гледаше свирепо. Но тогава се случи нещо, което отново промени всичко — Уил си даде сметка, че и двамата, хермелинът и момичето, изпитват ужас от него, сякаш беше призрак.

— Нямам демон — каза той. — Не знам за какво говориш.

И изведнъж се сети.

— Ама това трябва да е демонът ти!

Момичето бавно се изправи, а хермелинът се уви около врата му, без да откъсва, черните си като мъниста очи от лицето на Уил.

— Но ти си жив! — недоверчиво изрече Лира. — Не си… Не са те…

— Казвам се Уил Пари. Не знам за какви демони говориш, В моя свят демон е… Нещо като дявол.

— В твоя свят? Искаш да кажеш, че това не е твоят свят?

— Не е. Аз просто открих пътя. Сигурно е същото, каквото си сторила ти. Предполагам, че световете са свързани.

Тя като че се поуспокои, но продължаваше да го следи зорко, а Уил стоеше кротко и гледаше да не прави резки движения, сякаш се запознаваше с котка.

— Видяла ли си някой друг в този град?

— Не.

— А откога си тук?

— Не знам. От няколко дни, ама не помня точно.

— Защо дойде тук?

— Търся Праха.

— Търсиш прах? Какъв, златен ли? За какво говориш?

Момичето присви очи, но не каза нищо. Уил се обърна и заслиза по стълбите.

— Гладен съм — каза. — В кухнята има ли нещо за ядене?

— Не знам, — отвърна тя и тръгна предпазливо след него.

В кухнята Уил откри нарязани продукти за пиле с лук и чушки, но не бяха готвени и вече понамирисваха от жегата. Изхвърли ги в кофата за боклук.

— Яла ли си нещо? — попита момчето и отвори хладилника.

Лира се приближи и надникна.

— Не знаех, че вътре има храна — каза тя. — Я, колко е студено! Демонът й отново се беше променил в огромна пъстра пеперуда, която влетя в хладилника, но тутакси изпърха обратно и кацна на рамото й. Уил знаеше, че не бива да я зяпа така, но главата му се въртеше от необичайността на всичко това.

— Не си ли виждала досега хладилник? — попита.

Вътре имаше кутия с кока-кола и Уил й я подаде, после извади купа с няколко яйца. Лира стисна студената кутия с наслада.

— Пий! — посъветва я той.

Лира погледна надолу и се намръщи. Не знаеше как се отваря. Уил дръпна халкичката. Напитката зашумя и започна да се пени. Лира близна недоверчиво пяната и очите й се разшириха.

— Ама то било хубаво! — изрече почти със страх.

— Да. И в този свят имат кока-кола. Виж, ще пийна малко — да не си мислиш, че е нещо отровно.

Той отвори още една кутия и отпи. Лира последва примера му. Явно беше жадна и пиеше така ненаситно, че от носа й изскочиха балончета. Тя силно се оригна и се намръщи, когато Уил я погледна.

— Мисля да направя омлет — заяви той. — Ти искаш ли?

— Не знам какво е това омлет.

— Е, тогава гледай и ще разбереш. Ако искаш, има и една кутия с боб.

— Не знам какво е боб.

Той й показа кутията. Лира затърси халкичка като на кока-колата.

— Не, ще ти трябва отварачка за консерви — обясни. — Във вашия свят имате ли отварачки?

— В моя свят слугите готвят — презрително заяви тя.

— Погледни в онова чекмедже.

Лира започна да рови в чекмеджето, а Уил през това време счупи шест яйца в една купа и ги разбърка.

— Ето това е — каза той. — С червената дръжка. Дай ми го. Проби кутията и й показа как да я отвори.

— Сега вземи онзи малкия тиган от куката и изсипи боба вътре.