Робин Хоб - Лорд Златен

Запазеният за благородниците от Външните острови и съпътстващите нарческата воини подиум ги очакваше. Помпозното появяване очевидно им бе чуждо, защото те просто влязоха на тълпа и се настаниха безразборно по местата си, като се смееха и си говореха. Аркон Кървавия меч им се усмихна широко. Нарческата изглеждаше разкъсвана между верността към сънародниците си и раздразнението, че не си правят труда да следват обичаите ни. Пиотре гледаше над главите им, като че ли ставащото ни най-малко не го интересуваше. Едва след като се настаниха, осъзнах, че това са хора на Аркон, а не негови. Всички носеха по някакво изображение на глиган с бивни. Глиганът на Аркон бе изкован от злато на гърдите му. Една от жените го носеше татуиран на ръката си, а един воин имаше гравиран от кост глиган на колана. Мотивът не се виждаше никъде по нарческата или Пиотре. Припомних си за скачащия нарвал, който бях видял бродиран върху дрехата й, когато я видях за пръв път. Същият символ сега красеше наметалото й. Вгледах се по-внимателно в дрехите на Пиотре и открих нарвала върху колана му. Така. Нима ставаше въпрос за два клана, предлагащи нарческата? Реших да проуча нещата по-подробно.

Онези, които трябваше да заемат масата под високия подиум, влязоха по-скромно. Сенч бе сред тях, както и Лоръл, Ловкинята на кралицата. Беше облечена в алено и изпитах задоволство, че й е отредено подобно място. Не познавах останалите, с изключение на двамата накрая. Сепнах се — подозирах, че нарочно са били избрани да влязат последни в Голямата зала. Тя бе бляскава в зелените си одежди, които ми напомниха за шийката на колибри. Носеше фини дантелени ръкавици, сякаш за да подчертае, че тази вечер е гостенка на кралицата, а не неин менестрел. И едната й ръка бе отпусната на мускулестата ръка на мъжа, който я съпровождаше. Беше представителен младеж с добре сложено тяло и открито лице. Гордостта от съпругата му ясно личеше в лъчезарната му усмивка и в начина, по който я водеше. Изпитах чувството, че я показва както соколар би вдигнал най-добрата си птица, за да се похвали с нея. Погледнах мъжа, когото неволно бях направил рогоносец. И се изпълних със срам, който би стигнал и за мен, и за Сладкопойна. Тя се усмихваше и докато минаваха покрай нас, нарочно ме погледна в очите. Отместих поглед, сякаш изобщо не я познавах. Той не знаеше нищо за мен и ми се искаше нещата да си останат така. Нямах желание дори да науча името му, но коварните ми уши така и така го доловиха. Лорд Рибар.

Когато и последната двойка зае местата си, хората в залата тръгнаха към масите. Взех столчето и възглавничката на лорд Златен и му помогнах да изкуцука до мястото си, където го настаних. Беше на добро място, като се имаше предвид, че е чуждестранен благородник и отскоро е пристигнал в двора. Подозирах, че лично е уредил мястото му да е между две по-възрастни женени двойки. Благородните госпожи го напуснаха с множество обещания да се върнат и да му правят компания, докато другите танцуват. Докато се обръщаше да си тръгне, лорд Лалвик успя за пореден път да си отърка задника в бедрото ми. Забеляза смайването ми, когато най-сетне разбрах, че го прави нарочно, и в добавка към леката си усмивка вдигна вежда към мен. Отзад лорд Златен се изкашля многозначително. Намръщих се и Лалвик побърза да се омете.

Докато гостите заемаха местата си и прислужниците обикаляха залата, бръмченето на гласовете се засили. Лорд Златен проведе умел и очарователен разговор със сътрапезниците си. Стоях зад него и погледът ми се зарея над събралото се множество. Когато хвърлих око към високия подиум, погледът ми срещна очите на принц Предан. На лицето му бе изписана благодарност. Извърнах очи и той последва примера ми, като се загледа някъде покрай мен. Магическата връзка помежду ни трептеше от благодарност и нервност. Изпитах едновременно унижение и страх, когато разбрах колко важно е присъствието ми за него.

Опитах се да не позволявам на чувствата си да ме откъсват от задълженията. Издирих Любезен Бресинга. Седеше на една маса с по-дребни благородници от Бък и Фароу. Не видях сред жените Сидел и се запитах дали годежът им не е бил развален. Лорд Златен бе флиртувал най-възмутително с нея при гостуването си в Гейлкип, имението на Бресинга. Тази безочливост и явно еднаквият му интерес към Любезен Бресинга бяха провокирали дълбоката неприязън на младежа към него. Всичко бе номер, но Любезен никога нямаше да разбере. Забелязах, че е добър приятел поне с двама от младите мъже на масата, и реших да разбера кои точно са те. В такава навалица Осезанието ми бе почти заглушено и бе невъзможно да определя дали някой притежава дарбата. Но пък и нямаше съмнение, че ако някой владее Осезанието, се е погрижил да го прикрие.