Робин Хоб - Лорд Златен

Мнозина извикаха, когато алената кръв пръсна по лицата и одеждите на насъбралите се благородници. После настъпи пълна тишина. Аркон Кървавия меч слезе от подиума, отиде до най-голямата камина на Голямата зала, отново остави кръвта си да напълни шепата му и я изсипа в пламъците. Наведе се, размаза длани по камъните и се изправи. Ръкавът му се спусна над раната. Той разпери ръце към множеството. Островитяните заблъскаха по масата и закрещяха приветствено. Миг по-късно последваха аплодисменти и от хората от Шестте херцогства. Дори Пиотре Черната вода се ухили и когато Аркон се върна при него на подиума, двамата сграбчиха китки пред всички.

Гледах ги и си помислих, че отношенията им са много по-сложни, отколкото си бях представял. Аркон бе баща на Елиания, но се съмнявах, че Пиотре изпитва към него някакво уважение заради този факт. Но когато двамата застанаха един до друг като воини, почувствах помежду им другарството на сражавали се рамо до рамо мъже. Значи уважение все пак имаше, дори Пиотре да не смяташе, че Аркон има правото да предлага Елиания като залог за мира.

Това ме върна обратно към основната загадка. Защо Пиотре позволяваше това? Защо Елиания се бе съгласила? Ако искаха да се облагодетелстват от този съюз, защо родът на майката не заставаше зад него, та да предложи момичето?

Изучавах Елиания, както ме бе учил Сенч. Жестът на баща й я бе завладял. Усмихваше му се, горда от доблестта му и от представлението, което бе изнесъл пред благородниците на Шестте херцогства. Част от нея се наслаждаваше на всичко това — пищността и церемонията, облеклата, музиката и цялото множество, вперило погледи нагоре към нея. Тя жадуваше цялото това вълнение и слава, но искаше да се върне там, където всичко бе безопасно и познато, да живее живота, който очакваше в страната на майка си и в майчиния си дом. Запитах се как Предан би могъл да се възползва от това, за да спечели благоволението й. Имаше ли планове да се яви там, за да поднесе дарове и почести? Може би Елиания щеше да го погледне с други очи, ако той покажеше вниманието си към нея пред роднините й по майчина линия. Момичетата обикновено харесват подобни жестове, нали така? Запазих идеите си, за да ги споделя утре с Предан. Запитах се дали са верни и дали могат да му бъдат от полза.

Докато размишлявах, Кетрикен кимна на менестрела и той даде знак на оркестрантите да се приготвят. След това кралицата се усмихна и каза нещо на останалите на големия подиум. Всички се върнаха по местата си и когато музиката засвири, Предан предложи ръка на Елиания.

Изпитвах съжаление към двамата — тъй млади и изложени пред всички, богатството на два народа, предложено като разменна монета за съюза им. Ръката на нарческата едва докосваше китката на Предан, докато той я водеше надолу по стъпалата към чистия пясък на дансинга. В кратък прилив на Умението разбрах, че яката стяга изпотения му врат, но това изобщо не пролича в усмивката и изящния му поклон към партньорката му. Той протегна ръка към нея и тя пристъпи напред толкова, колкото върховете на пръстите му да докоснат кръста й. Не постави ръце на раменете му според традиционната поза; вместо това разпери полите си, сякаш за да ги покаже заедно с краката си. Музиката се усили и двамата затанцуваха съвършено като майсторски водени марионетки. Предлагаха ни чудесно представление, изпълнено с младост, грация и обещания.

Гледах наблюдаващото ги множество и бях изненадан от широкия спектър емоции, изписани върху лицата на присъстващите. Сенч сияеше от задоволство, но Кетрикен бе по-неуверена и долових тайната й надежда, че Предан ще намери истинска привързаност и солидно политическо преимущество в партньорката си. Аркон Кървавия меч бе скръстил ръце на гърдите си и гледаше принца и нарческата, сякаш бяха доказателство за собствената му мощ. Подобно на мен, Пиотре оглеждаше тълпата като всеотдаен телохранител и пазител на повереницата си. Не се мръщеше, но не се и усмихваше. За миг погледите ни се срещнаха. Не посмях да извърна очи, а продължих да се взирам през него с безизразна физиономия, сякаш изобщо не го забелязвах. Погледът му се върна към Елиания и на устните му заигра слабо подобие на усмивка.

Аз също погледнах натам. Оставих се за момент да бъда завладян от представлението. Двамата пристъпваха и се завъртаха под ритъма на музиката, пантофи и поли се носеха над загладения пясък и оставяха върху него нови шарки. На Предан, нали бе по-висок от нарческата, несъмнено му бе по-лесно да гледа надолу към лицето й, отколкото тя да се взира нагоре към него, да се усмихва и да поддържа темпото. Протегнатите му ръце сякаш пазеха полета на пеперуда, така леко се движеше момичето. И в мен се разгоря искрицата на одобрението и си помислих, че разбирам неволната усмивка на Пиотре. Момчето ми не се опитваше да сграбчи момичето; докосването му по-скоро очертаваше прозореца на свободата й, докато танцуваха. Не предявяваше претенции, не се опитваше да я ограничава; вместо това подчертаваше изяществото и свободата й пред наблюдаващите. Запитах се къде ли Предан е придобил такава мъдрост. Дали го е научил Сенч, или бе някакъв дипломатичен инстинкт, притежаван от някои от Пророците? Накрая реших, че няма значение. Беше доставил удоволствие на Пиотре и подозирах, че в крайна сметка това ще му е от полза.