Робин Хоб - Лорд Златен

Като добре възпитан момък, Предан завърза разговор с Аркон Кървавия меч. Момчето явно бе овладяло номера да задава на бъбривия по природа воин най-добрите въпроси, които да го карат да не си затваря устата. От размахването на приборите реших, че Кървавия меч разказва за ловните и бойните си подвизи. Предан изглеждаше надлежно впечатлен и не пропускаше да кима и да се смее във всеки подходящ момент.

Единственият път, когато погледът на Сенч срещна моя, посочих с очи Розмари и се намръщих. Но когато погледнах за реакцията му, той отново бъбреше с дамата от лявата му страна. Изръмжах наум, макар да знаех, че по-късно нещата ще се изяснят.

Усещах как с приближаването на края на гощавката напрежението на Предан расте. Усмивката на принца оголваше прекалено много зъби. Когато кралицата направи знак на менестрела и той призова за тишина, Предан за момент затвори очи, сякаш за да събере кураж пред предизвикателството. Насочих вниманието си към Елиания. Видях как облизва устни, след което май стисна зъби, за да укроти треперенето. Позата на Пиотре ме накара да предположа, че е стиснал ръката й под масата. Както и да е, накрая тя пое дълбоко дъх и се поизправи в стола си.

Церемонията бе проста. Обръщах повече внимание на лицата на онези, които я следяха. Всички участници минаха в предната част на подиума. Кетрикен застана до Предан, а Аркон Кървавия меч зае място до дъщеря си. Без да бъде поканен, Пиотре се изправи зад нея. Когато Аркон постави ръката на дъщеря си в ръката на кралицата, забелязах, че херцогиня Вяра Беарнийска присвива очи и стиска устни. Може би си спомняше твърде добре как бяха страдали през Войната на Алените кораби. Реакцията на херцога и херцогинята на Тилт бе съвсем различна. Спогледаха се топло, сякаш си спомниха момента на собственото си вричане. Търпение седеше неподвижна и сериозна, със зареян нанякъде поглед. Младият Любезен Бресинга, изглежда, завиждаше и накрая извърна очи от сцената, сякаш не можеше да я понесе. Не видях никой, който да гледа двойката със зложелателство, макар някои като Вяра явно да имаха особено мнение за този съюз.

Ръцете на годениците не бяха съединени; вместо това ръката на Елиания бе положена в тази на Кетрикен, а Предан и Аркон бяха сграбчили китки в древния поздрав на воините. Всички изглеждаха малко изненадани, когато Аркон смъкна една златна гривна от ръката си и я сложи на Предан. Изсмя се, като видя как тя увисва на не така мускулестата предлакътница на момчето. Предан успя да се засмее добродушно и дори вдигна високо ръка, та присъстващите да видят гривната. Делегацията на островитяните явно прие жеста като знак за добър дух у принца и всички одобрително заблъскаха по масата. Лека усмивка изкриви устните на Пиотре. Може би защото върху дарената от Аркон златна пластина бе изобразен глиган, а не нарвал? Дали пък принцът не се обвързваше с клан, който нямаше власт върху нарческата?

Последва единственият инцидент, който за малко да оплеска гладкото протичане на церемонията. Аркон сграбчи ръката на принца и я обърна с дланта нагоре. Предан не възрази, но долових безпокойството му. Аркон явно не си даваше сметка за това и се обърна гръмогласно към множеството:

— Да смесим ли кръвта им сега като знак за децата, които ще дойдат?

Видях как нарческата рязко поема дъх. Не отстъпи зад прикритието на Пиотре. Вместо това мъжът направи крачка напред. С несъзнателен собственически жест постави ръка върху рамото на момичето. Думите му бяха спокойни и прозвучаха като добродушен упрек.

— Сега не е нито времето, нито мястото за това, Кървав меч. Кръвта на мъжа трябва да падне върху камъните на огнището в дома на майка й, за да вещае добро. Но можеш да предложиш своята кръв върху огнището на майката на принца, щом си склонен.

Предполагам, че в думите му имаше някакво скрито предизвикателство, някакъв обичай, който ние от Шестте херцогства не можехме да схванем. Защото когато Кетрикен понечи да вдигне ръка, за да каже, че подобно действие не е наложително, Аркон рязко протегна своята. Дръпна ръкава си, небрежно извади нож от колана си и прокара острието по ръката си. Отначало гъстата кръв само изпълни разреза. Той стисна раната, след което разтърси ръка, та кръвта да потече по-силно. Кетрикен благоразумно не помръдна и остави варварина да направи своя жест в чест на рода си. Той протегна ръка към множеството и всички замърмориха потресено, докато гледаха как кръвта се събира в свитата му шепа. После той внезапно замахна, благославяше ни с червени капки.