Робин Хоб - Лорд Златен

Отстъпих настрана, вдигнах очи и уж хвърлих поглед покрай току-що влязлата групичка от Външните острови. Движеха се плътно един до друг, едва ли не във военен строй. След като се озоваха насред залата, не се разпръснаха, а си останаха заедно. Напомняха ми на воините, с които се бях сражавал на остров Еленов рог преди толкова време. Не само че бяха облечени в кожи, но и някои от по-възрастните се бяха накичили с бойните си трофеи — огърлици от фаланги на пръсти или окачени на коланите плитки, направени от косите на убити неприятели. Жените крачеха неустрашимо като мъжете. Робите им бяха от ярко боядисана вълна, подплатена с кожи от лисица, белка или ледена мечка.

Жените от Външните острови рядко стават воини — те владеят земите. В култура, в която мъжете често заминават на грабителски походи и не се връщат с години, жените са повече от надзиратели на земята. Домове и имоти се предават от майки на дъщери, както и семейното богатство във формата на скъпоценности, накити и инструменти. Мъжете може да се появяват и да изчезват от живота им, но дъщерите винаги са тясно свързани с дома на майка си, а връзката на мъжа с майчиния му дом е по-силна и постоянна от брачната. Жената определя как ще се развива бракът. Ако мъжът изчезва за твърде дълго, тя може да си вземе друг съпруг или любовник в негово отсъствие. Тъй като децата принадлежат на майката и нейния род, няма особено значение кой е бащата.

Гледах делегацията от Външните острови и се питах дали и в техните земи са настъпили промени. Жените им никога не са били подчинени на мъжете. Последните можеха да продават или да отмъкват у дома млади момичета, хванати при някой набег, но сънародничките им бяха недосегаеми за подобни неща. Нима в такъв случай не бе странно един баща да има правото да предлага дъщеря си като залог за мир и търговия? Наистина ли бащата на Елиания я бе предложил? Или присъствието й тук бе резултат от кроежите на някоя по-стара и силна фамилия — тази на майка й? Но и така да е, защо да го крият? Защо да изкарват, че е предложена от баща си? Защо Пиотре бе единственият представител от страна на майка й?

Докато наблюдавах островитяните, слушах с половин ухо бърборенето на жените около лорд Златен. Две от тях — лейди Невен и лейди Слънцелюбива — бяха присъствали в стаята му след инцидента. Начинът, по който лорд Дъбрава успяваше непрекъснато да се намърда между лейди Невен и лорд Златен, ме накара да се запитам дали не копнее за повече внимание от нейна страна. Лейди Пестеливост бе по-възрастна от останалите жени, а може би и от мен. Подозирах, че има и съпруг нейде из Бъкип. Проявяваше агресията на зряла жена със солиден брак, която все още се наслаждава на тръпката от преследването, досущ като някои познати ми навремето лисичари. Не че толкова се нуждаеше от плячката, колкото обичаше да доказва, че е в състояние да я догони дори когато е изправена пред най-сериозната конкуренция. Облеклото разголваше гърдите й повече, отколкото бе прието, но това не изглеждаше така дръзко, както би било с някоя по-млада жена. Начинът, по който докосваше лорд Златен, бе едва ли не собственически. Забелязах го на два пъти да улавя ръката й и да я потупва или стиска, след което внимателно я пускаше. Тя явно се чувстваше поласкана, но в моите очи по-скоро излизаше, че се мъчи да отпори ръкава му.

Лорд Лалвик, приятен на вид мъж на средна възраст, също се присъедини към групичката около лорд Златен. Беше спретнато облечен човек с учтиви маниери, който дори ми се представи — рядка любезност по отношение на обикновен слуга. Усмихнах се, докато се покланях в отговор. На няколко пъти се блъсна в мен, докато се мъчеше да се добере до лорд Златен и разговора, но непохватността му бе лесно обяснима. Всеки път се извинявах и отстъпвах назад, а той ми се усмихваше топло и ме уверяваше, че вината била изцяло негова. Разговорът се въртеше около навехнатия глезен на горкия лорд Златен, колко безчувствено се държал лечителят и как всички ужасно съжаляват, че лордът няма да може да се прояви на танците. Тук лейди Пестеливост набра точки пред конкуренцията, като взе ръката на лорд Златен и заяви, че ще му прави компания, докато „момичетата танцуват с поклонниците си“. Лорд Лалвик незабавно оповести, че с радост ще направи същото, защото изобщо не го бивало в танците. Когато лорд Златен го увери, че знае, че думите му са само проява на скромност и че никога не би си и помислил да лиши дамите на Бъкип от такъв изящен кавалер, мъжът бе разкъсан между разочарованието, че е отпратен, и благодарност за комплимента.