Робин Хоб - Лорд Златен

— Но засега се боя, че трябва да пришпорим конете, принце. Не споменахте ли, че имате уговорка да се видите с майка си следобед? Мисля, че е по-добре да ускорим малко темпото — обади се лорд Златен.

— Така е — апатично отвърна принцът, след което ме погледна заповеднически. — Та значи, Том Беджърлок, кога ще се видим отново? С нетърпение очаквам да започнем уроците.

Кимнах. Искаше ми се да споделях ентусиазма му. Почувствах се задължен да добавя:

— Умението невинаги е приятна магия, принце. Уроците могат да ти се сторят не тъй привлекателни, след като ги започнем.

— Очаквам го. Засега впечатленията ми са едновременно обезпокоителни и объркващи. — Погледът му стана някак замъглен и отнесен. — Когато ме взе… Знам, че има нещо общо със стълб. Отидохме… някъде. На някакъв бряг. Но когато се опитвам да си спомня момента или събитията там или непосредствено след това, сякаш се мъча да си припомня сън от детството. Нещата някак не пасват, ако разбираш какво искам да кажа. Мислех си, че разбирам всичко, което ми се случва. А когато се опитах да го обсъдя със Сенч и майка ми, всичко се разпадна на парчета. Чувствах се като идиот. — Вдигна ръка и разтърка сбърченото си чело. — Не мога да събера парчетата и да възстановя пълната картина. — Погледна ме право в очите. — Не мога да живея с това, Том Беджърлок. Трябва да го реша. Щом тази магия трябва да е част от мен, трябва да мога да я контролирам.

Думите му бяха много по-разумни от нежеланието ми да се занимавам с това. Въздъхнах.

— Утре, призори. В кулата на Искрен — предложих с надеждата, че ще откаже.

— Става — веднага отвърна той. На лицето му заигра странна усмивка. — Мислех си, че само Сенч нарича Морската кула „кулата на Искрен“. Интересно. Поне можеше да наречеш баща ми „крал Искрен“.

— Моите извинения, принце — успях да смотолевя и той изсумтя. После ме погледна с наистина кралски поглед.

— И искам да направиш всичко възможно, за да присъстваш на церемонията, Том Беджърлок.

Пришпори коня си, преди да успея да отговоря. Препусна към Бъкип, сякаш демони го гонеха по петите. Нямахме друг избор, освен да го последваме. Не намали, докато не стигнахме портите. Спряхме, за да ни проверят и да ни пуснат. Нататък яздехме бавно, но Предан мълчеше, а аз не можех да измисля какво да кажа. Когато стигнахме високите врати на главната зала, ласкателите вече се бяха събрали да го посрещнат. Един коняр изтича да поеме коня му, друго момче хвана поводите на Малта. Оставиха ме сам, за което бях благодарен. Лорд Златен официално благодари на принца за изключителното удоволствие от компанията му и Предан отговори любезно. Седяхме в седлата и гледахме как тълпата благородници поглъща принца и го отвежда нанякъде. Обърнах Моя черна и спрях в очакване на господаря си.

— Е, приятна езда беше — отбеляза той и понечи да слезе от Малта.

И падна. Лошо. Никога не бях виждал Шута толкова непохватен. Седна със стиснати устни, после изстена, наведе се напред и се стисна за глезена.

— Боли! Не, не, стой настрана, погрижи се за коня ми — извика заповеднически на конярчето и му махна да се маха. После се обърна рязко към мен. — Стига си стоял като истукан, тъпако! Дай на момчето коня си и ми помогни да стана. Да не искаш да подскачам на един крак до покоите си?

Принцът вече бе отнесен от вълната бърборещи благородници. Не ми се вярваше да е забелязал злополуката с лорд Златен. Някои от антуража му се обърнаха към нас, но вниманието на повечето бе насочено към Предан. Така че приклекнах и лорд Златен се опря на рамото ми.

— Зле ли е? — попитах тихо.

— Повече от зле! — озъби ми се той. — Довечера няма да мога да танцувам, а салонните ми пантофи пристигнаха вчера. Ох, това е непоносимо! Помогни ми да стигна до стаите си, тъпако.

Раздразненият му тон накара неколцина по-дребни благородници да забързат към нас. Поведението му моментално се промени и той отвърна на загрижените им въпроси, че определено ще се оправи и нищо не може да му попречи да присъства на годежа довечера. Облегна се тежко върху мен, но един съчувстващ младеж също го подхвана, а някаква дама прати прислужницата си незабавно да поръча гореща вода и успокояващи билки за покоите на лорд Златен, както и да повика лечител. Двама младежи и три много приятни на вид млади дами ни последваха, докато вървяхме през Бъкип.

Докато стигнахме с куцукане и влачене по стълби и коридори до стаите на Златен, бях упрекнат поне сто пъти от господаря си за ужасната си непохватност. Лечителят и горещата вода ни чакаха пред вратата. Лечителят пое лорд Златен, а аз бях пратен да донеса бренди за разклатените нерви на господаря си и нещо от кухнята за раздразнения му стомах. На излизане трепнах съчувствено от острите му викове, докато лечителят внимателно събуваше ботуша му. Когато се върнах с поднос сладкиши и плодове, лечителят вече си бе тръгнал и лорд Златен бе настанен на стола си с вдигнат напред крак, заобиколен от съчувстващи благородници. Оставих храната на масата и му поднесох бренди. Лейди Невен нареждаше нещо за безсърдечния и некадърен лекар. Как можел да си позволи да причинява на лорд Златен такава болка и да твърди, че не вижда следи от нараняване? Младият лорд Дъбрава разказа дълга, подробна и жална история за това как лечителят в дома на баща му едва не го оставил да умре от стомашно неразположение при подобна ситуация. Когато младежът най-сетне приключи със сагата си, лорд Златен ги помоли да му влязат в положението: трябвало да си почине след това ужасно премеждие.