Робин Хоб - Лорд Златен

— Ще трябва да преодолеете много различия, докато се опознавате. Може би първото ще е разбирането, че и двамата произлизате от различни, но еднакво стойностни култури — любезно отбеляза лорд Златен. — Преди няколко години бях по лични дела на Външните острови и имах възможност да изуча жителите им. Те са матриархални и отбелязват с татуировки родовете на майките си. Доколкото разбирам, тя вече ви е оказала огромна чест, като е дошла тук, вместо да настоява годеникът й да иде в дома на майка й. Сигурно й е непривично да се сблъска с подобно ухажване без насоките и подкрепата на своите майки, сестри и лели.

Предан кимна замислено, но моето кратко наблюдение на нарческата ме накара да заподозра, че принцът е преценил правилно чувствата й към него. Не го казах на глас.

— Несъмнено е изучавала обичаите на Шестте херцогства. Замислял ли си се да научиш повече за нейната страна и рода й?

Предан ми хвърли гузен поглед като ученик, който е прехвърлил урока отгоре-отгоре и знае, че не го е овладял много добре.

— Сенч ми даде каквото имаме, но ме предупреди, че записите са стари и по всяка вероятност неактуални. На Външните острови не записват историята си, а се доверяват на паметта на бардовете. Всички налични документи са писани от гледната точка на посетители от Шестте Херцогства. Личи си известна предубеденост към различията им. Повечето записи са разкази на пътешественици, които изказват отвращение от храната им, защото медът и маста явно са основни съставки на всяко поднасяно на гости ястие, както и ужас от домовете им, които били студени и постоянно духало. Местните не приютявали изтощени непознати, а по-скоро презирали онези, които са достатъчно глупави да се забъркат в такова положение, че да им се налага да молят за подслон или храна, вместо да я спазарят. Слабите и глупавите заслужават да умрат — като че ли това е основното верую на Външните острови. Дори богът им е суров и безпощаден. Предпочитат морския Ел вместо благодатната Еда на полята. — Принцът въздъхна тежко.

— Слушали ли сте бардовете им? — тихо попита лорд Златен.

— Слушах ги, но не ги разбрах. Сенч настояваше да науча основни неща от езика им и се опитах. Има много общи неща с нашия. Мога да говоря достатъчно добре, за да ме разберат, макар че нарческата вече ми каза, че предпочита да ми говори на моя език, вместо да чува как изопачавам нейния. — Стисна за миг юмрук при спомена за тази обида, след което продължи: — Бардовете са по-трудни за разбиране. Явно правилата на езика им са променени заради поетиката и сричките могат да се удължават или скъсяват, за да пасват на ритъма. Наричат го бардски език и добавят към него виещата си музика, така че ми е трудно да схвана нещо повече от основните неща на всяка легенда. Всичко като че ли е свързано със съсичане на врагове и отнасяне на части от телата им като трофеи. Като Ехет Косматото легло, който спял завит с одеяло от скалповете на неприятелите си. Или Шестопръстия, който хранел кучетата си от направени на чаши черепи.

— Хубави хора — подхвърлих. Лорд Златен ми се намръщи.

— Сигурно и нашите песни са не по-малко странни за нея, особено романтичните трагедии за девици, умиращи от любов към мъжа, когото не могат да притежават и други подобни — любезно посочи Златен. — Трябва заедно да превъзмогнете тези прегради, принце. Подобни неразбирателства най-лесно се изглаждат при непринудени разговори.

— О, да — кисело се съгласи принцът. — Може би след десет години ще можем да водим непринудени разговори. Засега сме така обсадени от нейните хрантутници и моите ласкатели, че разговаряме помежду си през тълпата и се налага да повишаваме глас, за да се чуваме. Всяка дума се чува и обсъжда. Без да броим скъпия вуйчо Пиотре, който я пази като куче кокал. Вчера следобед, когато се опитах да се разходя в градината с нея, имах чувството, че съм повел орда на война. Поне петнайсетина души бърбореха и трополяха зад нас. А когато откъснах едно цвете да й го поднеса, вуйчо й застана помежду ни, взе го и го огледа, преди да й го предаде. Сякаш съм й предложил нещо отровно.

Ухилих се против волята си при спомена за пагубните билки, поднесени ми навремето от самата Кетрикен, когато ме смяташе за заплаха за брат й.

— Подобни коварства не са непознати дори у най-добрите фамилии, принце. Вуйчо й просто си е изпълнил дълга. Не толкова отдавна страните ни воюваха. Дай време на старите рани да се затворят и изцерят. Това ще стане.