Робин Хоб - Лорд Златен

— Любезен е мой приятел — заяви принцът с тон, който не търпеше възражения. Момчешката му увереност в собствената му правота ме преряза. — Знам го със сърцето си. Обаче — по лицето му пробяга странна сянка — той ме предупреди да се пазя от теб, лорд Златен. Изглежда, изпитва към теб… изключително отвращение.

— Заради едно малко недоразумение помежду ни, когато гостувах в дома му — небрежно отвърна лорд Златен. — Уверен съм, че скоро ще го изясним.

Аз самият бих се усъмнил в това обяснение, но принцът като че ли го прие. Позамисли се за известно време и обърна коня си на запад към гората. Насочих Моя черна да застане между Предан и евентуалната засада, която можеше да са ни устроили. Опитвах се да държа под око едновременно дърветата и принца. Забелязах гарван на един клон наблизо и кисело си помислих дали не е шпионин на Петнистите. Не бих могъл да направя кой знае какво, ако наистина беше. Другите като че ли не забелязаха птицата. Принцът проговори точно когато птицата запляска с криле и отлетя.

Говореше с неохота.

— Бресинга са били заплашени. От Петнистите. Любезен не каза как точно, а само че било много прикрито. Котката била поднесена на майка му с бележка да ми я даде като подарък. В противен случай щяло да има разчистване на сметките, но Любезен не каза какво точно.

— Мога да си представя — казах безцеремонно. Гарванът не се виждаше никъде. Това не ме накара да се почувствам в по-голяма безопасност. — Ако не ти дадат котката, някой от тях е щял да бъде издаден като Осезаващ. Най-вероятно Любезен.

— И аз така мисля — призна Предан.

— Това не го извинява. Тя има дълг към своя принц. — За себе си реших да намеря начин да държа под око покоите на Бресинга. Нямаше да е зле да му направя и едно тайно посещение и да разровя нещата му. Запитах се дали не е взел и котката си.

Предан ме погледна право в очите и когато заговори, сякаш чух прямотата на Искрен.

— Можеш ли да поставиш дълга си към своя крал пред защитата на член от собственото ти семейство? Това се запитах. Ако майка ми е заплашена, какво ще направя? Ще предам ли Шестте херцогства заради нейния живот?

Лорд Златен ме стрелна с погледа на Шута, явно доволен от момчето. Кимнах, но бях объркан. Думите на Предан не ми даваха покой. Изведнъж изпитах чувството, че трябва да се сетя нещо важно, но не можех да определя какво точно. Не можех да измисля и отговор на въпроса на Предан, така че мълчанието се проточи.

— Внимавай, принце — рекох накрая. — Предупреждавам, те да не се доверяваш много на Любезен Бресинга, нито да се сприятеляваш с него.

— В това отношение няма много място за страх, Беджърлок. Точно сега нямам много време за приятели. Всичко е задължения. Трудно ми бе да изкопча този час от програмата си и казах, че ще изляза да яздя само с вас двамата. Предупредиха ме, че това ще се стори странно на херцозите, а трябва да ги коткам, за да си спечеля подкрепата им. Щяло да е много по-добре, ако съм излезел с някои от синовете им. Но се нуждаех от това време с теб. Имам да те питам нещо, Беджърлок. — Замълча, след което попита направо: — Ще дойдеш ли на годежа ми довечера? Щом се налага да го изтърпя, бих искал да имам истински приятел наблизо.

Знаех отговора, но се помъчих да се престоря, че го обмислям.

— Не мога, принце. Не подобава на положението ми. Ще изглежда по-странно и от това, че излязохме да яздим заедно.

— Не можеш ли да присъстваш като телохранител на лорд Златен?

Тук се намеси и самият лорд.

— Би излязло, че нямам доверие на гостоприемството и закрилата ви, ваше височество.

Предан дръпна юздите и каза:

— Искам да присъстваш. Намери начин. Тази директна заповед ме изправи на нокти.

— Ще помисля — отвърнах рязко. Все още не бях напълно уверен в своята анонимност в Бъкип. Предпочитах да се установя по-твърдо в ролята си на Том Беджърлок, преди да се изправя срещу хора, които можеше да ме помнят от миналото. Мнозина от тях щяха да присъстват на годежната церемония довечера. — Но бих желал да посоча на… хм, твое височество, че дори и да присъствам, за разговор помежду ни не може да става и дума. И че не бива да проявяваш към мен какъвто и да било интерес, който да предизвика нежелано внимание към познанството ни.

— Не съм глупак! — отвърна той, на път да избухне от непрекия ми отказ. — Просто искам да си там. Да знам, че имам поне един приятел в тълпата, която гледа как ме принасят в жертва.

— Мисля, че прекаляваш с драмата — отвърнах тихо. Опитах се думите ми да не прозвучат като обида. — Не забравяй, че и майка ти ще е там. Както и Сенч. И лорд Златен. Все хора, които от сърце ти желаят само най-доброто.