Робин Хоб - Лорд Златен

И така дните се изнизваха един след друг.

Не признавах на никого, но ужасът ми от пътешествието на принца до Аслевял беше в основата на подновения ми ентусиазъм да го обучавам на Умението. Както и да броях дните до отплаването, все не ми се виждаха достатъчни. Вече бях съгласен със Сенч, че принцът трябва да има котерия, притежаваща поне основни познания върху магията. Затова се посветих на развитието на дарбите ни, естествено с различна степен на успех. Умението на Сенч бавно се подобряваше при сутрешните ни уроци. Беше страшно недоволен от бавния си напредък и това му пречеше да се съсредоточава. Както и да се мъчех, не можех да го накарам да се отпусне и да изпразни съзнанието си. Предан като че ли намираше споровете ми със застаряващия ученик за смешни, а Шишко откровено се отегчаваше. Нито едното, нито другото помагаше на Сенч. Открих, че моят мил и търпелив учител е ужасен ученик, твърдоглав и непокорен. След четири дни упорити усилия най-сетне успях да го отворя за Умението. Още щом усети течението му, той се гмурна в него. Не ми оставаше друго, освен да го последвам, като строго забраних на Предан и Шишко да тръгват след нас.

Не обичам да си спомням този случай. Сенч не просто се откри за Умението. Беше насъбрал твърде много за откриване. Всеки момент от годините му изтичаше от него. След като известно време се мъчех да го събера в едно цяло, осъзнах, че не Умението го разкъсва. А че старецът сам изпраща търсещите нишки. Подобно на корени на жадно растение, той се разпростря във всяка посока, без изобщо да си дава сметка, че потокът на Умението разкъсва и пръсва филизите му. Дори докато събирах парченцата му, той ликуваше от дивия устрем на връзката. Подсилван колкото от магията, толкова и от гнева си, едва успях да го изтръгна от водопада на Умението. Когато най-сетне се върнахме в телата си, открих моето под голямата маса — треперещо, на прага на конвулсиите.

— Ах ти, тъпо упорито копеле! — изпъшках.

Нямах сили да изкрещя. Самият Сенч се беше отпуснал в стола. Клепачите му потрепнаха, когато започна да идва на себе си.

— Великолепно. Великолепно — промълви той, отпусна глава на масата и потъна в дълбок мъртвешки сън, от който сякаш нямаше събуждане.

Предан и Шишко ме измъкнаха изпод масата и ми помогнаха да седна. С треперещи ръце Предан ми наля пълна чаша вино, а Шишко ме гледаше опулено с малките си очички. Преполових чашата.

— Не бях виждал нищо по-страшно от това — рече слисано Предан. — Същото ли беше, когато тръгна след мен?

Бях прекалено ядосан на Сенч и на себе си, за да му призная, че не знам.

— Нека това да е урок и за двама ви — смъмрих ги. — Всеки, който действа по такъв глупав начин, излага на риск и останалите. Сега много добре разбирам защо навремето майсторите слагали болезнена преграда между Умението и нетърпеливите ученици.

Принцът ме погледна смаяно.

— Няма да направиш подобно нещо с лорд Сенч, нали? — Говореше с такъв тон, сякаш бях предложил да оковем кралицата за собственото й добро.

— Няма, разбира се — отвърнах сърдито.

Побутнах хъркащия старец, после го сръчках. Очите му се отвориха едва-едва. Усмихна ми се, без да вдига глава от масата.

— А. Ето те и теб, момчето ми. — Усмивката му стана още по-широка и глупава. — Видя ли ме? Видя ли как летях? — После заспа пак, изтощен и доволен като дете след панаир. Бях отчаян, че изобщо не си дава сметка, че сме се отървали на косъм. Събуди се след час и въпреки многословните му извинения блясъкът в очите му ме изпълваше с тревога. Макар да ми обеща, че няма да прави диви експерименти, тихичко заръчах на Шишко незабавно да се свърже с мен, ако усети Сенч да прибягва до Умението. Уверенията му обаче не ме успокоиха особено — подобни обещания обикновено не се задържаха дълго в ума му.

Следващата сутрин също не ми донесе особено спокойствие. След като казах на Сенч този път да не прави нищо, освен да следи доколкото може, се опитах да науча Предан да взема сила от Шишко, за да усили собственото си Умение. Макар при изцеляването ми всички да бяха изпитали на какво е способна обединената им сила, никой от тримата не можеше да обясни как всъщност бяха успели да я овладеят и какво се е случило. Струваше ми се, че Предан би трябвало най-малкото да е в състояние да черпи сигурно от силата на Шишко. Затова им зададох лесно упражнение — или поне го мислех за такова.

Самостоятелно Предан можеше да достигне ума на Сенч само като едва доловим шепот. Можеше да накара стария убиец да усети усилията му, но не и да му предаде съобщение. Не бях сигурен дали това означава, че Сенч е все още твърде затворен за Умението, или че Предан не успява да се насочи достатъчно точно към него. Исках да видя дали с подкрепата на Шишко момчето ще успее да накара Сенч да го чуе.