Робин Хоб - Тронът

За Крайбрежните херцогства това беше лято на дракони. Видях всичко или поне толкова, колкото можех насън. Когато бях буден, го усещах като тътен на гръмотевица в далечината. Разбрах, когато Искрен поведе драконите на север, за да пречистят Бък, Беърнс и дори Вътрешните острови от алените кораби и пиратите. Видях битката при Рипълкип и завръщането на Вяра, херцогинята на Беърнс, в родния й замък. Девойката върху дракона и шутът отлетяха на юг по крайбрежието на Рипон и Шоукс, за да прогонят пиратите от твърдините им на островите. Не зная как Искрен ги е убедил да се хранят само с пирати, но това беше факт. Народът на Шестте херцогства не се боеше от тях. Децата тичешком напускаха колиби и хижи и сочеха нагоре към възхитителните създания. Когато, временно заситени, драконите спяха по бреговете и пасищата, хората безстрашно се приближаваха, за да ги докоснат. И навсякъде, където пиратите бяха установили твърдините си, драконите се хранеха до насита.

Лятото свърши и дойде есента, за да скъси дните и да обещае идването на бурите. Докато ние с вълка обмисляхме къде да се подслоним през зимата, аз сънувах полетите на драконите над земи, които никога не бях виждал. Студена вода кипеше край тези сурови брегове, лед сковаваше тесните заливи. „Външните острови“ — мислех си. Искрен винаги бе копнял да отнесе войната по техните брегове и го беше направил. Като по времето на крал Мъдрост.

Беше зима и снеговете покриваха по-високите склонове на Планините, но не и долината с горещите извори, когато драконите най-после прелетяха над нас. Излязох на прага на колибата си, за да ги видя. Нощни очи зави. Светът за миг угасна и аз изгубих всичко, освен най-смътен спомен за тях. Не можех да кажа дали ги водеше Искрен. Знаех само, че мирът в Шестте херцогства е възстановен и че алените кораби никога няма да се приближат до нашите брегове. Надявах се, че драконите спокойно ще спят в Каменния парк. Върнах се в колибата, за да завъртя шиша с печащия се на огъня заек. Чакаше ни дълга зима.

И така Шестте херцогства дочакаха обещаната помощ на Праотците. Те дойдоха, точно както по времето на крал Мъдрост, и отблъснаха алените кораби от нашите брегове. В това велико прочистване бяха потопени и два Бели кораба. И точно както по времето на крал Мъдрост, гигантските им сенки върху хората на земята откраднаха мигове на живот и спомен. Всички безброй форми и багри на драконите попаднаха в свитъците и гоблените, точно както навремето. И народът запълни онова, което не можеше да си спомни от битките, с догадки и фантазии. Менестрелите пееха песни за тях. Във всички се твърди, че Искрен се завърнал върху тюркоазения дракон и повел чудовището в битка срещу алените кораби. А в най-хубавите песни се казва, че когато сраженията свършили, Искрен бил отнесен от Праотците, за да пирува заедно с тях в големи почести и сетне да заспи в техния вълшебен замък, докато Бък отново не изпадне в нужда и не го призове. И както ми бе казала Славея, истината се превърна в нещо по-голямо от фактите. В края на краищата това беше време на герои и всевъзможни чудеса.

А накрая се появи самият Славен начело на колона от шест хиляди фароуски ратници, за да донесе помощ и провизии не само на Бък, но и на всички Крайбрежни херцогства. Вестта за неговото завръщане го бе изпреварила, наред с гемиите с добитък, зърно и съкровищата от трейдфордския замък. Всички в почуда говореха за това как принцът се събудил от сън и полугол се затичал по коридорите в Трейдфорд, предсказвайки завръщането на крал Искрен в Бъкип и призоваването на Праотците. Били пратени гълъби със заповед всички войски да се изтеглят от Планините. На крал Ейод били поднесени най-смирени извинения и му било предложено щедро парично обезщетение. Славен свикал своите благородници, за да им съобщи, че кралица Кетрикен щяла да роди дете от Искрен и че той пръв щял да положи клетва за вярност пред следващия владетел от рода на Пророците. В чест на този ден Славен наредил всички бесилки да бъдат съборени и изгорени, всички затворници да бъдат помилвани и освободени и Кралският кръг да бъде преименуван на Градина на кралицата и засаден с дървета и цветя от всички краища на Шестте херцогства като символ на новото единство. Когато по-късно същия ден алените кораби нападнали предградията на Трейдфорд, Славен поискал коня и оръжието си и повел защитата на града. Сражавал се рамо до рамо с търговци и докери, благородници и просяци и в тази битка спечелил обичта на своя народ. Когато обявил, че винаги ще е предан на детето на кралица Кетрикен, всички присъединили обетите си към неговия.