Робин Хоб - Тронът

Това е само поредният пример за грешките, които могат да се допуснат, ако човек смята, че знае какво иска врагът му, и действа на тази основа. Жителите на Трейдфорд приписваха на пиратите същото желание за благоденствие и богатство, каквото изпитваха самите те.

Според мен Кетрикен не бе приемала мисълта, че Искрен трябва да умре, за да съживи дракона, до момента, в който той не я целуна за сбогом. Направи го извънредно внимателно, широко разперил ръце настрани, за да не я докосне, и наклонил глава така, че сребристите петна по лицето му да не се допрат до нейното. Въпреки това целувката беше нежна, жадна и дълга. После кралят й прошепна нещо. Кетрикен мигом притисна длани към корема си.

— Откъде знаеш? — Попита го тя и по бузите й потекоха сълзи.

— Зная — твърдо отвърна Искрен. — И затова първата ми задача ще е да те върна в Джаампе. Този път нищо не бива да те заплашва.

— Мястото ми е в замъка Бъкип — възрази Кетрикен.

Помислих си, че Искрен ще спори. Но той каза:

— Права си. Така е. И тъкмо там ще те отнеса. Сбогом, моя любов.

Тя не отговори. Стоеше и неразбиращо го гледаше как се отдалечава от нея.

След всички тези дни, през които се бяхме стремили към този миг, краят ни се стори припрян и хаотичен. Кетъл сковано крачеше край дракона. Старицата разсеяно се бе сбогувала с нас. Дишаше тежко, сякаш беше тичала. Час по час докосваше статуята и нежно я галеше с длан, изпод която оставаха ярки багри и бавно помръкваха.

Искрен не бързаше толкова със сбогуването. Той се обърна към Славея.

— Грижи се за моята кралица. Пей й песните си и не позволявай на никого да се усъмни, че детето, което носи, е мое. Натоварвам те с тази истина.

— Ще дам всичко от себе си, ваше величество — сериозно отвърна Славея, отиде и застана до Кетрикен. Щеше да придружава кралицата върху широкия гръб на дракона. Певицата постоянно бършеше длани в предницата на туниката си и проверяваше дали раницата с арфата е добре наместена на гърба й. Видях, че нервно ми се усмихва. Никой от нас не се нуждаеше от повече думи на прощаване.

Бяхме спорили за моето решение да остана.

— Войските на Славен с всеки момент се приближават — отново ми напомни Искрен.

— Тогава трябва да побързате, за да не съм в тази каменоломна, когато пристигнат — казах аз.

Той се намръщи.

— Ако ги видя на пътя, ще се погрижа да не стигнат дотук — предложи ми кралят.

— Не поемайте рискове с нейно величество.

Бях използвал Нощни очи като повод да остана. Той нямаше желание да лети на дракон. Нямаше да го изоставя. Сигурен съм, че Искрен знаеше истинските причини. Смятах, че не бива да се връщам в Бък. Вече бях накарал Славея да ми обещае, че няма да споменава за мен в песните си. Не беше лесно да изтръгна такова обещание от един менестрел. Ала настоях. Не исках нито Бърич, нито Моли да узнаят, че съм жив.

— В това отношение, скъпи приятелю, ти беше Жертва — тихо ми бе казала Кетрикен. Не можеше да ми отправи по-голяма похвала. Знаех, че няма да промълви нито дума за мен.

Най-трудно беше с шута. Всички настоявахме да замине с кралицата и Славея. Той упорито отказваше.

— Белия пророк ще остане при Катализатора — бяха единствените му думи. Лично аз смятах, че шутът по-скоро ще остане при девойката върху дракона. Той се бе вманиачил по нея и това ме плашеше. Трябваше да се махне преди войските на Славен да пристигнат в каменоломната. Бях му го казал и той беше кимнал, но някак разсеяно. Не се съмнявах, че има свои планове. Нямах обаче време да споря с него.

Дойде моментът, в който вече нямаше причини Искрен да се бави. Не си бяхме казали почти нищо, но не знаех за какво друго има да говорим. Всичко, което се беше случило, ми се струваше неизбежно. Когато поглеждах назад, виждах, че пророчествата на шута отдавна са ни пратили в тази посока. Никой не бе виновен. Никой не беше невинен.

Искрен ми кимна и тръгна към дракона. После ненадейно спря, разкопча изтъркания си колан, обърна се и ми каза:

— Вземи меча ми. На мен няма да ми трябва. А ти, изглежда, си изгубил онзи, който ти подарих. — Искрен за миг спря, изтегли меча от ножницата и прокара сребърната си ръка по острието. То заблестя под дланта му. — Щеше да е несправедливо към умението на Ход да ти го дам с нащърбено острие, Фиц. Грижи се за него по-добре от мен. — Кралят прибра меча в ножницата и ми го подаде. — И се грижи по-добре за себе си от мен. Нали знаеш, аз наистина те обичах. Въпреки всичко, което ти причиних, наистина те обичах.