Робин Хоб - Тронът

Искрен я гледаше безмълвно. После с разтреперан глас попита:

— Какво казваш?

— Казвам каквото зная. Каквото и да си мислят за мен някои. — Тя се огледа, сякаш искаше да се сбогува с нас, след това се обърна единствено към краля: — Милорд, аз се казвам Ветрушка и някога бях от котерията на Стълб. Но използвах Умението си, за да убия друга жена, член на моята котерия. От ревност. Това беше държавна измяна, защото от нас зависеше могъществото на кралицата. И аз я провалих. За това бях наказана така, както повели кралското правосъдие. Умението ми бе запечатано и аз бях затворена в себе си, неспособна да се пресягам извън стените на тялото си, неспособна да приемам докосването на онези, които обичам. Направи го собствената ми котерия. Заради самото убийство кралицата завинаги ме прогони от Шестте херцогства. Прати ме надалеч, та да не би някой умел да се съжали над мен и да се опита да ме освободи. Тя каза, че не си представяла по-тежко наказание и че някой ден в самотата си съм щяла да копнея за смъртта. — Кетъл бавно се свлече на старческите си колене. — Ваши величества, тя беше права. Сега ви моля за милост. Или ме убийте. Или… — Тя постепенно вдигна глава. — Или използвайте силата си, за да ме отворите за Умението. И аз ще ви служа като котерия, за да издялате своя дракон.

За известно време се възцари пълна тишина.

— Не съм чувал за котерия на Стълб — накрая смутено отвърна Искрен.

Гласът на Кетъл трепереше.

— Аз я унищожих, милорд. Ние бяхме само петима. В резултат на моето престъпление останаха само трима живи за Умението, и те бяха преживели физическата смърт на един от членовете и… запечатването на моето Умение. Това много ги отслаби. Чух, че кралицата ги освободила от служба и че те потърсили пътя, който някога започвал от Джаампе. Никога не се завърнали, но мисля, че не са оцелели от трудностите на пътя. Едва ли са създали дракон, за какъвто някога мечтаехме.

— Нито баща ми, нито неговите съпруги са имали свои котерии — каза Искрен. — Нито баба ми. — Той сбърчи чело. — На коя кралица си служила, жено?

— На кралица Усърдие, ваше величество — тихо отвърна Кетъл, все така коленичила на твърдия камък.

— Кралица Усърдие е царувала преди повече от двеста години — отбеляза Искрен.

— Починала е преди двеста двайсет и три години — обади се Славея.

— Благодаря ти — сухо рече Искрен. — Преди двеста двайсет и три години. А ти искаш да повярвам, че си била от нейната котерия.

— Бях, милорд. Насочих Умението към себе си, защото исках да запазя младостта и красотата си. Това не се смяташе за нещо похвално, но повечето умели го правеха до известна степен. Трябваше ми повече от година, за да подчиня тялото си. Но успях. До ден-днешен бързо оздравявам. Повечето болести ме подминават. — Тя не успя да скрие нотките на гордост в гласа си.

— Легендарното дълголетие на умелите — промърмори крал Искрен. — В книгите на Молба трябва да е имало много неща, с които двамата с Рицарин никога не сме били запознати.

— Много. — Кетъл вече говореше по-уверено. — Удивена съм, че с толкова скромно обучение вие с Фицрицарин сте успели да стигнете чак дотук. И да издялате дракон сам? Това е подвиг, достоен за песен!

Искрен я погледна.

— О, я стига, жено, седни. Не мога да те гледам коленичила така. Явно трябва да ми кажеш много неща. — Той неспокойно запристъпва от крак на крак и се озърна назад към дракона. — Но докато разговаряме, аз не работя.

— Тогава ще ви кажа само онова, което трябва — предложи Кетъл и с мъка се изправи. — Аз бях силна в Умението. Достатъчно, за да убия с него, за разлика от мнозина. — Тя се запъна, пое си дъх и продължи: — Тази сила все още е в мен. Някой силен умел може да ме отвори за нея. Мисля, че вие притежавате тази сила. Макар че в момента може и да не сте в състояние да я съберете. Убили сте с Умението, а това е ужасно. Въпреки че членът на котерията не ви е бил верен, вие сте работили заедно. Като сте го убили, вие сте убили част от себе си. И тъкмо затова ви се струва, че не ви е останало Умение. Ако имах своето, щях да ви помогна да се излекувате.

Искрен мрачно се засмя.

— Аз нямам Умение, ти нямаш Умение, но ако имахме, можехме да се излекуваме един друг. Жено, това е като оплетено въже без краища. Как да развържем възела, освен с меч?

— Ние имаме меч, милорд. Фицрицарин. Катализатора.

— А, онази стара легенда. Баща ми много я обичаше. — Той ме погледна замислено. — Смяташ ли, че е достатъчно силен? Умението на племенника ми Август беше унищожено и той не успя да се възстанови. Понякога ми се струва, че за него така е било най-добре. Умението го водеше по неподходящ за него път. Тогава заподозрях, че Гален е направил нещо с котерията. Но имах страшно много работа. Постоянно имах страшно много работа.