Робин Хоб - Тронът

Заминал право за Бък, за да съобщи на някакъв каменоделец, който предал на друг и така нататък, докато накрая се срещнали със Сенч на рибарския кей.

— Бърич не можеше да повярва, че си умрял. Не разбирах защо още си бил там. Бях предупредил съгледвачите си по крайречния път, защото бях убеден, че няма да избягаш в Бинград, а веднага ще поемеш към Планините. Бях сигурен, че въпреки всичко, което преживя, сърцето ти е вярно. Онази вечер казах същото на Бърич: че трябва да те оставим на мира, за да определиш сам на кого си предан. Бях се обзаложил с него, че когато останеш сам, ще полетиш към Искрен като стрела, изстреляна с лък. Струва ми се, че това най-много ни порази. Че си умрял там, а не на път за своя крал.

— Е, сбъркали сте — с пиянско самодоволство заявих аз. — Смятали сте, че добре ме познавате, че сте създали оръдие, което не може да не изпълни вашите цели. Но аз НЕ умрях там! Нито отидох да търся краля. Отидох да убия Славен. Заради себе си. — Отпуснах се назад и скръстих ръце на гърдите си. Раната ме заболя и трябваше да се надигна. — Заради себе си — повторих аз. — Не за своя крал, заради Бък или Шестте херцогства. Отидох да го убия заради себе си. Заради себе си.

Сенч само ме гледаше. Ала от ъгъла се надигна старческият глас на Кетъл.

— В Белите писания е казано: „И ще жадува той за кръвта на своя род, и жаждата му ще остане неутолена. Катализатора все ще копнее за огнище и деца, защото неговите деца ще са на други и детето на друг ще е негово…“

— Никой не може да ме принуди да изпълня такива пророчества — изревах аз. — Кой ги е направил?

Старицата продължи да се люлее. Отговори ми шутът, тихо, без да откъсва поглед от работата си.

— Аз. В детството си, в дните на моите видения. Преди да те познавам от другаде, освен от сънищата си.

— Ти си обречен да ги изпълниш — тихо ми каза Кетъл.

Треснах чашата си на масата.

— Проклет да съм, ако ги изпълня — извиках. Никой не се стресна, никой не ми отвърна. В миг на кристален спомен чух гласа на бащата на Моли от ъгъла: „Проклета да си, момиче!“ Моли потръпваше, но не му обръщаше внимание. Знаеше, че не може да се разбере с пияница. — Моли — пиянски изпъшках аз, скрих лице в шепите си и заплаках.

След малко усетих, че Сенч поставя ръце на раменете ми.

— Хайде, момчето ми, това няма да ти помогне с нищо. Лягай си. Утре трябва да се срещнеш със своята кралица. — В гласа му имаше повече търпение, отколкото заслужавах.

Избърсах лице с ръкава си и успях да вдигна глава. Не се възпротивих, когато ми помогна да се изправя и ме поведе към леглото в ъгъла.

— Ти си знаел — тихо казах, когато седнах на ръба на леглото. — Ти през цялото време си знаел.

— Какво съм знаел — уморено ме попита Сенч.

— Знаел си всичко за Катализатора и Белия пророк.

Той издиша през носа си.

— Не „зная“ нищо за това. Знаех само за писанията. Спомням си, че преди баща ти да абдикира, положението беше сравнително уредено. Дълги години след като се оттеглих в своята кула кралят не се нуждаеше от услугите ми месеци наред. Имах много време за четене и много източници, от които да получавам свитъци. И така попаднах на някои от чуждестранните разкази, в които се споменава за Катализатора и за Белия пророк. — Гласът му стана по-мек, като че ли бе забравил гнева във въпроса ми.

— Интересът ми се възбуди едва след като шутът дойде в Бъкип и тайно установих, че проявява необичайно любопитство към такива писания. Самият ти веднъж ми каза, че те нарекъл „Катализатор“. И започнах да се чудя… но честно казано, аз не вярвам много на пророчествата.

Предпазливо се отпуснах на леглото. Вече почти можех да спя по гръб. Обърнах се на една страна, изух си ботушите и се завих с одеялото.

— Фиц?

— Какво — неохотно попитах аз.

— Кетрикен ти е сърдита. Утре не очаквай да е търпелива. Но имай предвид, че тя не е само наша кралица. Тя е жена, изгубила дете, и повече от година напрегнато е чакала да узнае съдбата на мъжа си. Баща й насочва враждебен поглед към Шестте херцогства и Славен и няма време да търси брата на врага си, дори да вярваше, че е жив. Кетрикен е сама, повече, отколкото можеш да си представиш. Отнеси се с разбиране към жената. И с почит към своята кралица. — Той неловко замълча за миг. — Утре ще имаш нужда и от двете. В това отношение аз не мога да ти помогна.

Мисля, че продължи да говори и след това, ала аз престанах да го слушам. Скоро сънят ме привлече под вълните си.

От известно време Умението не ме бе измъчвало насън. Не зная дали физическата ми слабост най-после беше сложила край на сънищата ми за битки, или постоянните ми мислени стени срещу котерията на Славен не им бяха позволявали да проникнат в ума ми. Но тази нощ краткият ми отдих свърши. От тялото ми ме изскубна толкова силно Умение, че сякаш гигантска ръка бе стиснала сърцето ми и ме беше изтръгнала от самия мен. Изведнъж се озовах на друго място.