Робин Хоб - Тронът

— Чакай! — Ужасено извиках аз и се надигнах от пейката, ала Сенч ме хвана за раменете.

— Трябва — строго ми каза той и ме стисна като в менгеме. Знахарката се приближи. Отначало усетих само натиска на притиснатото към гърба ми желязо. До ноздрите ми достигна мирисът на собствената ми горяща плът и си помислих, че не ме е грижа, докато внезапната болка не ме дръпна по-рязко от клуп на бесилка. Чернотата се надигна и ме повлече надолу.

— Обесен над вода и изгорен! — отчаяно извиках аз. Зави вълк.

Изплуване. Издигане нагоре, все по-близо до светлината. Бях потънал надълбоко, водите бяха топли и изпълнени със сънища. Опитах самия край на съзнанието, поех дъх от деня.

Сенч.

— Поне можеше да ми кажеш, че е жив и че е при теб. В името на Еда и Ел, шуте, колко пъти съм ти се доверявал?

— Почти също толкова, колкото и не си — язвително отвърна шутът. — Фиц ме помоли да запазя в тайна, че е тук. И аз го криех, докато не се намеси оная певица. Какво толкова, ако го бяхте оставили да си почине, преди да му извадят стрелата? Чу бълнуванията му. Прилича ли ти на човек, който е в мир със себе си?

Сенч въздъхна.

— Можеше да ми кажеш. Знаеш какво щеше да означава за мен да науча, че е жив.

— А ти знаеш какво щеше да означава за мен да зная, че има наследница на Пророците — отвърна шутът.

— Казах ти още щом съобщих на кралицата!

— Да, но откога знаеше за нейното съществуване? Откакто прати Бърич да пази Моли ли? При предишното си идване тук си знаел, че Моли носи неговото дете, но не ми каза нищо.

Сенч рязко си пое дъх.

— Предпочитам да не споменаваш тези имена, дори тук. Не съм ги казал дори на кралицата. Трябва да разбереш, шуте. Колкото повече хора знаят, толкова по-голяма е опасността за детето. Изобщо нямаше да разкрия съществуването й, ако детето на кралицата не беше умряло и не смятахме Искрен за мъртъв.

— Забрави надеждите си да го скриеш. Певицата знае името на Моли, а менестрелите не пазят тайни. — Гласът му ясно показваше презрението му към Славея. — Е, какво възнамеряваш да правиш, Сенч? Да представиш дъщерята на Фиц за дете на Искрен ли? Да я откраднеш от Моли и да я дадеш на кралицата, за да я отгледа като своя наследница? — Говореше убийствено тихо.

— Хм… времената са тежки и нуждата е огромна… но… няма да я открадна, не. Бърич ще разбере и мисля, че може да обясни на момичето. Освен това какво може да предложи тя на дъщеря си? Бедна свещарка, лишена от занаята си… как ще се грижи за нея? Защото детето заслужава нещо повече. Както и майката. И ще направя всичко възможно, за да се погрижа за нея. Но бебето не може да остане при нея. Помисли, шуте. Щом и други научат, че е от рода на Пророците, детето ще е в безопасност единствено на трона или на опашка за него. Тази жена слуша Бърич. Той може да я накара да го разбере.

— Не съм толкова сигурен, че ще накараш Бърич да го разбере. Той вече е дал едно дете на кралството. Може да не сметне, че е разумно да го прави още веднъж.

— Понякога няма разумен избор, шуте, и въпреки това човек трябва да вземе решение.

Струва ми се, че издадох тих звук, защото двамата бързо дойдоха при мен.

— Момко? — Тревожно попита Сенч. — Буден ли си?

Реших, че съм буден. Лекичко отворих едното си око. Нощ. Светлина от огнището и няколко свещи. Сенч, шутът и бутилка бренди. И аз. Не чувствах гърба си по-добре. Треската ми като че ли не бе отслабнала. Преди дори да се опитам да помоля, шутът поднесе към устните ми чаша. Проклетият чай от върбова кора. Бях толкова жаден, че го изпих до дъно. В следващата чаша имаше възхитително солен месен бульон.

— Страшно съм жаден — успях да кажа, когато го изпих. Устните ми лепнеха от жажда.

— Изгуби много кръв — излишно поясни Сенч.

— Искаш ли още бульон — попита шутът.

Немощно кимнах. Той взе чашата и отиде при огнището. Сенч се наведе към мен и странно настойчиво прошепна:

— Кажи ми нещо, Фиц. Мразиш ли ме, момко?

Отначало не знаех какво да му отговоря. Ала мисълта да мразя Сенч означаваше прекалено голяма загуба за мен. Обичаха ме твърде малко хора на света. Не можех да мразя нито един от тях. Поклатих глава.

— Но не ми взимай детето — бавно казах, като внимателно изговарях думите.

— Не се бой — нежно отвърна той. Старческата му ръка приглади косата ми. — Ако Искрен е жив, няма да има нужда. Засега тя е в безопасност. И ако крал Искрен се завърне и заеме трона си, с Кетрикен ще родят свои деца.

— Обещаваш ли — помолих го аз.

Сенч срещна погледа ми. Шутът ми донесе бульона и Сенч отстъпи, за да му направи място. Тази чаша бе по-топла. Сякаш самият живот се вливаше в мен. Когато я изпих, можех да говоря по-силно.